“Пътят на героя” по Джоузеф Камбъл

Tags

, ,

„Независимо дали слушаме със сдържано любопитство съновиденията на червеноок шаман от Конго или с възторг четем в превод сонетите на мистика Лао-Дзъ; от време на време разчупваме костеливия орех, който представляват аргументите на Тома Аквински или улавяме сияещото значение на странна ескимоска приказка: винаги ще стигнем до единствената, вечно променяща се и въпреки това изумително константна история, която откриваме, с усещането, че остава повече за преживяване отколкото някога ще бъде известно или разказано.

Навсякъде из населения свят, във всички времена и под всякакви обстоятелства, човешката митология е процъфтявала; и тя е била живото вдъхновение за всичко, родено от дейностите на човешкия организъм и разум. Няма да бъде пресилено да кажем, че митът е тайния отвор, през който неуморимите енергии на космоса се изливат в човешката културна манифестация. Религии, философии, изкуства, социални норми на примитивния и историческия човек, основополагащи открития в науката и технологията, сънищата, които оцветяват съня, извират от вълшебния пръстен на мита“

С тези два обобщаващи параграфа, американският антрополог Джоузеф Камбъл започва своето най-популярно изследване – „Героят с хиляди лица“. Continue reading

Advertisements

Редакция на поезия – защо да кажем „Да”?

 

 Писането на поезия е крайно личен акт и намесата в него под формата на редакция често пъти е напълно изключена от съзнанието на автора. Като прибавим и силно развитото его, болест, масово поразяваща съвременния творец, и насложим всичко това върху актуалната реалност на българското книгописане и книгоиздаване, се получава резултат, изразяващ се в твърдо „Не” на редактирането на поетичен текст. Редакторът бива заклеймен, низвергнат и отречен като фактор. Защото как, моля ви се, ще позволим на някого да пренаписва душата ни? И кому е нужно изобщо? Аз съм си го казал/а прекрасно, хората ще ме разберат…

 

 

 

 

 

 

Е, не е точно така. Защото първо саморедактирането и в последствие редактирането е част от творческия акт. Притежаването на качеството самокритичност и приемането на критика са изключително важни условия за успешността на един автор. Ако, разбира се, той иска да стигне до сърцата и умовете на читателите си. В случаи, в които авторът си е самодостатъчен, това просто не се случва.

Смея да твърдя всичко това и като редактор, и като автор на поезия. От базата на личния си опит до момента, мога да кажа, че да решиш да издадеш книга без редакторска намеса, е лош избор.

Нека се вгледаме по-детайлно в този процес. Как се случва всичко? И защо трябва да се случи?

Добре, създал си стих или имаш готов за издаване ръкопис. Дал си най-доброто от себе си, вложил си душата си в поезията. Но дали си спазил поне основните правила? А дали ще бъдеш правилно разчетен от читателя? За да пишеш, не е задължително да имаш задълбочени познания в областта на българската граматика и световната литература. Задължително е да имаш талант. И тук идва ролята на редактора, който да опитоми този талант, да му придаде форма, да изчисти гласа ти, така че да бъде чут.

Когато текстът ти е готов, винаги два чифта очи гледат по-добре от един. Изключително важна е другата, професионалната гледна точка, изчистена от твоята собствена емоция. Защото редакторът ще види всички несъвършенства в текста и ще ти покаже как да ги коригираш без да те пренаписва. Защото не винаги можем да усетим кога дадена дума е неподходяща за поезия и с коя би могла да се замени – вместо „гадно” например, коя дума бихте употребили? Не е все едно да кажеш „тишината на любов” и „тишина от любов” или „току що” и „току-що”. Замислихте ли се кое е правилното? А замисляте ли се, когато създавате текста си? Едва ли. И една незабележима корекция би го направила съвършен, без дразнещи правописни или стилистични грешки. А ако егото ви позволи, бихте могли да видите и по-добър начин на изказ на собствените ви мисли. Защото качеството на текста може да бъде постигнато единствено когато излезеш извън него и го погледнеш без емоция.

Още по-сложно става, когато стигаме до момента на подредбата на целия набор от текстове. И тук идват въпросите. Заглавие на ръкописа имате ли? Отговаря ли на първоначалния ви замисъл? Разказвате ли история или просто хвърляте думи в пространството? Как да бъдат подредени вече веднъж редактираните текстове, какви раздели да има книгата?

Всеки един стих трябва да бъде част от цялото и в същото време да бъде на правилното място, съобразно другите и така, че да въздейства максимално. Всеки стих трябва да говори сам за себе си, но и да не прекъсва диалога между всички текстове, които сте избрали да поднесете на читателя. За космичния ум на автора всичко това би могло да се окаже трудна задача. Защото създаването на една книга далеч не е само процеса по отпечатването и разпространението ѝ, преди тези финални фази има още много работа. Нужна е концепция, един вид скеле, върху което да бъде изградена бъдещата книга, концепция, която да даде посоката на нейното пътуване към читателя. И всичко това съобразено с авторовия замисъл, с художника, с корицата, с издателя, с пазара…И тук спойката на нещата би могла да бъде фигурата на вашия редактор. Стига да бъдете достатъчно разумни и да си позволите такъв.

Има и нещо друго, което е не по-малко важно. И в това съм убедена, защото го твърдя отново от опит. Когато един текст или една бъдеща книга се редактират, този акт не е само част от творческия процес, той е част и от собственото ти израстване като пишещ човек. Ти се усъвършенстваш, попивайки знания и опит, развиваш писането си и в крайна сметка печелиш не само ти, печелят и твоите читатели. Така че, кажи „Да” на редакцията на текстовете си, подтисни егото си, развивай се, позволи си редактор и създай още по-красива и стойностна поезия.

Ива Спиридонова, автор и редактор

 

Как да издам книга – опитът и съветите на успешните автори

Готови ли сте да издадете книгата си? Какво е нужно да знаете? Имате ли достатъчно мотивация и читатели? Какво ви очаква по време на целия процес и след това? Бихме могли да бъдем изключително обстоятелствени по всички тези теми. Но защо да говорим ние, когато опитът на авторите казва толкова много? Поканихме няколко от утвърдените имена, работили с „Фабрика за книги“, за да споделят своите истории.

Александър Ненов – интернет предприемач, автор на „На един клик разстояние“, „Как да печелим от интернет“ и „Интернет безопасност“, както и неразривна част от екипа, който стои зад хитовите книги за пътешествия от поредицата „50 места, които да посетим в България…“ и „203 предизвикателства за пътешественици“. Капиталист по убеждение и убеден поддръжник на самопубликуването.

Ралица Генчева – автор на „Този път, за да ме чуеш“ (любимата стихосбирка на българските читатели за 2016 г.) и „Има ли по-рано от сега?“. Финансист по образование, писател, влогър и певица по душа. Нежната дама, която стои зад бранда Сharly Wilde, е ярък пример за смисъла от устойчивия във времето онлайн маркетинг.

Радослав Гизгинджиев – автор на трилогията „РАЙ“, книгата „Дневниците. Страници от рая“ и поредицата „Любов“. Едно от най-провокативните имена на българската литературна сцена. Сценарист и режисьор, изключителен новатор в самопубликуването. С излизането на дебютния си роман „Рай“, Радослав променя представите на книготърговците, а и на издателите, и доказва, че когато един автор има страстни читатели, нищо не може да се изпречи на пътя към успеха. С нетърпение очакваме новата му книга през 2017 г.

А ето и темите и въпросите, които разглеждаме в трите видеа на тема „Как да издам книга“.

Цел и мотивация:

Защо реши да издадеш книга?

Кое те накара да избереш пътя на самопубликуването?

Имаше ли публика, когато взе това решение?

Как си представяше успеха?

От идея към реален продукт:

Какво научи за процеса на издаването?

Колко време отне издаването на книгата ти?

Имаше ли ясна представа как ще изглежда книгата ти?

С кого работи за осъществяване на проекта си?

Как книгата ти стигна до книжарниците?

Връзката между автора и неговите читатели:

Маркетингова стратегия

Доверие

Жестове към читателите

Събития

Тази седмица ще ви представим и първото видео от поредицата на „Фабрика за книги“. Очакваме вашите коментари за това по кои теми искате да прочетете разширени публикации в нашия блог.

Дистрибуцията на книги или какво да правим с книгата си, когато вече я има?

Мечтата ви е реалност! Държите в ръце своята книга – истинска, от хартия и мастило, миришеща на печатница. Еуфорията бавно отминава и вие поглеждате купчината с пакети, подредени на пале. А сега накъде, какво ще стане с нея, как ще отиде в книжарниците, колко струва да я разпространите? И колко ли хора тръпнат да видят и да прочетат… За вас книгата е центърът на Вселената, но за системата на книгоразпространение тя е просто още една позиция в списъка с доставки.

Ето затова, но не само, силно ви препоръчваме да се подготвите предварително за целия процес по продажба и разпространение на вашето издание. Така ще си спестите много разочарования и излишни дейности, а също време и пари.

Успешното разпространение на книга е комбинация от няколко фактора, за които ще поговорим тук.

1. Анализ на пазара и корична цена

Още преди печат, е важно да обърнете внимание на пазарната ситуация, конкурентните продукти в бранша и ценовата категория на вашето издание. Не е задължително книгата ви да по-евтина или на средната цена за категорията си, но познаването на конкуренцията ви носи предимство.

При изчисляването на коричната цена трябва да вземете предвид ВСИЧКИ разходи, свързани с процеса на издаване, както и търговската отстъпка и данъците. За целта може да се допитате до професионалисти, да използвате услугата „Стратегия за твоята книга“ или да предвидите, че около 45% от предвидената цена ще се връща при вас под формата на приход.

2. Елементи на корицата

За да влезе в широката книготърговска мрежа, вашето издание задължително трябва да има баркод, създаден на основата на вашия ISBN. Необходимо е на задната корица да е отпечатана цената. В противен случай книжарниците ще налепят стикери, което ще наруши търговския вид на книгата. Не на последно място идва анотацията – кратък, но съдържателен текст, който трябва да продаде книгата ви пред читателите, да покаже на книжарите за какво е тя и да ги ориентира къде да я подредят. Не бива да забравяте и надписа на гръбчето, за да може ако книгата ви бъде подредена в библиотека или вертикално на рафт, да се четат заглавието и името на автора.

При липса на някой от изброените елементи, книгата може изобщо да не бъде заредена от големите вериги.

3. Работа с книжарниците

За да работите с широката книготърговска мрежа, е най-лесно да се свържете с дистрибутор, който да се грижи за организирането на процеса вместо вас. В София и страната има осем по-големи вериги, множество по-малки, както и стотици самостоятелни книжарски обекти. Всички те неминуемо пазаруват и зареждат книги от книжните борси за търговия на едро. За вас, както и за тях, би било улеснение изданието ви да се намира физически там. Търговците минават ежедневно из борсите, информират се за новите заглавия, изслушват препоръки и коментари от дистрибуторите на едро. Онлайн книжарниците пазаруват книги само при потвърдена поръчка от клиент. Това означава, че те също кръстосват борсите със списъци със заявки. Ако вашата книга е в поръчките, важно е да знаят къде могат да я закупят.

Работа на дистрибутора е да следи за наличността на изданието, скоростта на продаване и нуждата от допечатване или изтегляне от пазара, ако няма продажби или се яви друг проблем.

4. Информация

Когато държите своята книга в ръце, всичко, свързано с нея, е ясно за вас – за какво се разказва, за кого е предназначена, колко страници е и т.н. За да се качи информацията за изданието в онлайн книжарница или да се представи на търговец, е нужен набор от данни, които описват продукта по стандартен и удобен за всички начин.

Подгответе си три файла. Един текстов с описание на всички мета данни – ISBN, заглавие, име на автора, размери, брой страници, цена, тегло. Едно изображение на предна корица в jpeg. Един PDF с откъс от книгата (до 10% от целия текст). Това неминуемо ще улесни разпространението на вашето издание и ще създаде добри впечатления на всички, работещи с него.

4. Читатели

Всички положени до тук усилия се обезсмислят, ако вашите потенциални читатели не знаят за книгата ви. Вашите неотменни задачи са: да ги информирате своевременно за съществуването си, за произведението и тематиката й, да ги привлечете и да задържите вниманието им в дългосрочен план. Това ще гарантира интерес от страна на книжарниците и търговците и изданието ви по естествен път ще бъде добре изложено и предлагано.

Винаги може да решите да продавате книгата си и по друг собствен канал, което ще ви спести търговската отстъпка и ще повиши печалбата ви значително. Имайте предвид, че в този случай ще се наложи да вложите повече усилия и логистични умения, за да удовлетворите разнообразните очаквания на своите читатели.

Желаем ви успех!

Планирайте успеха на книгата си

Ако сте автор и мислите, че понятията „план“, „стратегия“ и „продукт“ не биха могли да имат нещо общо с издаването на книга, вероятно този текст или не е за вас, или точно обратното. При всички положения, за да стигнете до своите читатели, трябва да подходите отговорно както към тях, така и към себе си.

Цели и план

Преди да издадете книга, е нужно да знаете какви са вашите цели и да имате ясен план, благодарение на който да ги реализирате. Трябва да сте наясно дали искате да продавате продукта си с цел печалба, или да го подарявате на приятели и роднини. А може би мисията ви е да тиражирате идея или кауза? Или да дарите приходите от продажбите на книгата си за благотворителност? Конкретизирането на вашата цел е основата, от която да тръгнете за определяне на успешните подходи.

За кого е предназначена книгата ви?

Представете си вашите бъдещи читатели. Какви са техните интереси и литературни предпочитания? Приличат ли на вас или искате да ги убедите в нещо, което намирате за важно и ценно, а те не подозират за него? Какви книги четат? Жени ли са или мъже? А вероятно пишете за деца или тийнейджъри? Какъв е начинът им на живот? Обичат ли да пътуват (и да носят в багажа си леки книги) или предпочитат в домашните си библиотеки да поставят луксозни и красиви издания?

Не подминавайте тези въпроси. Отговорите им ще позволят не само да таргетирате публиката си и да се рекламирате добре пред нея, но и да определите жанра и категорията на книгата си.

Задължително ли е поставянето на рамки?

Не, но е препоръчително, защото „помога“ на читателите, на книжарниците, библиотеките, медиите и всички други видове публика да се ориентират по-лесно и да определят мястото на вашето издание.

На ден се издават хиляди други заглавия. Помислете за това и не го забравяйте.

Колко ще ви струва всичко това?

След като знаете какво целите, се налага и да сте наясно колко ще ви струва изпълнението на вашия книжен проект. По отношение на предпечатните процеси, печата, маркетинга и всичко останало, можете да се обърнете към професионалисти, да работите с фрийлансъри по отделни части от проекта или да свършите почти всичко сами.

Финансови и времеви разходи

Без значение от избора и предпочитанията си, вие ще имате два основни вида разходи: финансови и времеви. Нужно е да разполагате с предварителна калкулация за разходите, които ще платите, и приходите, които очаквате, както и да знаете, че да правите сами неща, които досега не сте, ще ви коства време за проучване, научаване и практика.

Пропускането на стъпки от предварителното планиране за издаване на книга и прецизирането на параметрите, в които ще реализирате проекта си, може да има болезнен ефект както за вас, така и за читателите. Изберете интелигентен подход, бъдете дисциплинирани и намерете правилните съмишленици и партньори.

Стела Маркова

Фабрка за книги

Ралица Генчева подарява видео и аудио прочит на “Този път, за да ме чуеш”

Ралица Генчева записа видео, в което чете своята дебютна стихосбирка.

Целта на записа е да достигне до читатели, които нямат възможност да закупят книгата, до такива, които обожават книгите в различни формати, но най-вече – до незрящи хора, за които аудио прочитът е начин да се докоснат до думите.

„Поезията се възприема със сърцето, а не с очите ни“, казва авторката.

МP3 версията на книгата може да бъде изтеглена и подарена.  Ралица Генчева призовава всички свои читатели, приятели и съмишленици да помогнат в разпространението на записа. Адресите, на които е достъпен за гледане, слушане и теглене са:

https://www.youtube.com/watch?v=NG3VLdMAKGE

https://www.charlywilde.com/speakheartbg

Самопубликуващи се автори са сред фаворитите на българските читатели за 2016 г.

Tags

, , ,

Ясни са вече резултатите от окончателното класиране в конкурса „Моята любима книга – 2016 г“. Класацията показва еднозначно, че българските автори са стигнали до своите читатели.

Победител е книгата „Бабо, разкажи ми спомен“ на Ивинела Самуилова (издателска къща „Хермес“), на второ място е стихосбирката на Ралица Генчева „Този път, за да ме чуеш“ („Фабрика за книги“), а на трето – „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ на Константин Трендафилов (ИК „Жанет 45“).

Силното присъствие на поезия в челната тройка за 2016 г. виждаме и в самата подкатегория на същия жанр, където Ралица Генчева е фаворит на гласувалите читатели, следвана от Константин Трендафилов и Георги Господинов. Друг автор от семейството на „Фабрика за книги“ – Ива Спиридонова – заема пето място сред държащите поетично перо със стихосбирката „Думите ми“.

Какъв по-добър повод да поздравим всички с Международния ден на поезията – 21 март!

Самопубликуващи се автори, които са си партнирали с „Фабрика за книги“ при реализацията на своите книги през изминалата година, виждаме на челни места и в останалите категории на конкурса. В „Съвременна художествена проза“ Деси Нико заема пето място с дебютния си роман „Алиса и петък вечер“, в „Дамски романи“ Стефана Белковска е на четвърто място с „Чаках точно теб“, а в „Нехудожествена литература“ „203 предизвикателства за пътешественици“ на Мария Ангелова заема осмо място.

***

Националният конкурс „Моята любима книга“ се провежда за втора година. Целта е да се привлече публичното и медийно внимание върху новите заглавия на българския книжен пазар. Да се предостави възможност на читателите да определят своите литературни фаворити в различните жанрове. Да се отличат най-обичаните книги и да се посочат като такива пред читателската публика. Да се създаде активен диалог за съвременната литература и определящите литературни тенденции.

„Фабрика за книги“ е импринт на „БГкнига“, който предлага индивидуални и комплексни издателски услуги за самопубликуващи се автори.

Новината подготви: Стела Маркова

Абсурдните съвети на изтъкнатите писатели

Tags

, , , , ,

Ако сте писател, който отделя внимание на интернет (как би могло да бъде иначе?), вероятно редовно сте засипван със статии от типа „Съвети за писането от Джек Лондон“ или „Десет правила за писане на кратки разкази“. Макар множеството от тях да се повтарят и да не изпъкват с особена оригиналност, всяко кликване на линк е надежда за получаване на брилянтна идея или вълшебно окриляване от древногръцката муза. И почти всеки източник се оказва разочарование. Това е кратката ни селекция на най-глупавите съвети, които надали ще ви научат на нещо полезно, но поне ще ви усмихнат с абсурдността си.

Ето един урок по творческо писане. Първо правило: Не използвайте препинателни знаци. Те са травестити-хермафродити, представляващи абсолютно нищо. Всичко, което показват, е, че сте посещавали колеж.“

Кърт Вонегът Continue reading

Ралица Генчева: „Човек трябва да се грижи за това, което създава“

14064054_1081164471937606_213354679719273754_n

За по-малко от половин година Ралица Генчева преиздава два пъти дебютната си стихосбирка „Този път, за да ме чуеш“. Третият тираж на книгата ни среща с нея, за да поговорим за крайъгълните пътища и упоритата работа, която свързва авторите с техните читатели.

Да започнем с директен въпрос: преди да се обърнеш към екипа на „Фабрика за книги“, предлагала ли си стихосбирката си за издаване на друго място?

Да, преди година и половина пратих ръкописа си до редакцията на известно издателство, но получих отказ. Това ме накара да си помисля, че няма смисъл, и дори почти се отказах от идеята. Близък за мен човек ме мотивира да продължа напред.

И реши да издадеш книгата си без логото на утвърдено в представите на публиката име?

За мен качеството на една книга не зависи от издателя, сигурна съм, че и за читателите е така. По-скоро отказът ме накара да се съмнявам в себе си и в книгата. Затова ми трябваше време да потърся друг вариант и да опитам отново.

Връзката с читателите ти е очевидна. “Този път, за да ме чуеш” оглавява месечните класации на БГкнига, а името ти фигурира в списък на „обществото на виртуалните поети“. Очаквано, коментарите се популяризират – за прохождащите писатели ти си пример за успех, за критично настроените – по-скоро временен хит. Сигурна съм, че и за двете страни би било интересно да научат какво стои зад постигнатото от теб.

Зад постигнатото от мен стои… любов. Пиша за съществуването или липсата й. Липсата й е най-големият проблем на времето, в което живеем. А дефицитът създава търсене. Може би това се крие зад успеха на книгата. За първи път чувам за материала на „Егоист“, не се имам за успял, още по-малко поет. Заместители се появяват ежедневно за всичко – това, което нямаме в телата си, може да запълним, но това, което липсва между хората, няма с какво. Аз се опитвам да запълвам кухините с думи.

Любовта е движещата сила, без съмнение. Но преди нашата първа работна среща, когато книгата беше все още само проект, ти имаше хиляди последователи на страницата „Charly Wildе“. Поправи ме ако греша, но тази връзка с публиката изисква време и постоянство?

Разбира се. Чарли съществува от две години – есента на 2014. През това време не съм спирала да пиша и да споделям. Почти всеки ден след работа отделям време, колкото е нужно, за да публикувам нещо, да отговоря на всички съобщения, да прочета коментарите. Човек трябва да се грижи за това, което създава.

Грижата понякога включва и битки. Като самопубликуващ се автор ти имала ли си непреодолими препятствия? Усещала си някаква цензура или тенденциозно отношение?

14708304_10157732159780457_6336483077130736750_nКогато направихме второто представяне на книгата в известен литературен клуб, обявен като подкрепящ авторите, ръководството се опита да отмени събитието ни или да го отложи, след като беше уговорено месеци преди това. Предполагам се е появил по-„важен“ автор с желание за същата дата. След оплакване в дирекцията на НДК, датата беше запазена. Въпреки рекордния брой хора, присъствали на събитието, от клуба отказаха да публикуват снимките от него. Аз съм реалист, не преекспонирам нещата. Също така мразя да се оплаквам. Мразя и битки, макар че мога да ги водя. Но мразя и несправедливостта, затова няма да премълчавам такива случки. От тихи роби нямаме нужда във време, в което ние сме тези, които да донесат промяна.

Какво би посъветвала авторите, които пишат и искат да видят думите си, тиражирани под формата на книга?

Бих посъветвала авторите да са смели и да не се страхуват да споделят мислите си, било то на хартия, виртуално или както преценят. Издаването на книга е естествена стъпка според мен; като четящ (хартиени) книги човек, за мен това си остава незаменимо. Електронното пространство е нещо като чернова, на която обаче веднага виждаш оценката. Книгата си е беловата (и тази дума й отива).

Интервю на Стела Маркова, Фабрика за Книги

Петя Якимова: „Магията на пътуването“ е дете с много майки и бащи

Tags

, , ,

В началото на есента почитателите на безграничните приключения се събраха в „Клуб на пътешественика“ за премиерата на „Магията на пътуването: последвай местните“.  Автор на книгата е Бистра Якимова, а фотограф – Наце Сапунджиев. Двамата от години обикалят света и описват преживяното в едноименния си блог.

14657449_625432534295361_3604366033973319405_nПетя Якимова е третата, но не по ред на значимост, движеща сила, благодарение на която книгата е факт. Екипът ни се познава с нея още от стажантската й програма в БГкнига, а сега Петя споделя с нас опита си от предпечатната подготовка и реализацията на „Магията на пътуването“.

 

 Петя, сестра ти Бистра неведнъж е подчертавала, че за нея ти си „организатор“ на голямото пътуване в света на книгоиздаването и самопубликуването. На премиерата на книгата дори те нарече неин агент. Разкажи ни за етапите, през които премина, заемайки тези отговорни роли.

Покрай издаването на книгата сестра ми започна често да се шегува, че няма да мога да си създам визитка, която да събере всичките ми роли. Все още нямам визитка, така че явно е била права. В началото, когато книгата беше все още само една мъглива идея, тя и Наце (съпругът й) бързо успяха да ме запалят по идеята и да ме включат в екипа на „Магията на пътуването“. Започнахме заедно да обмисляме възможностите и малко по-малко идеята започна да се изяснява. Аз им обяснявах процесите по издаването на една книга, а те ми разказваха какво искат да вложат в нея и към кого да я насочат. Когато не знаехме нещо, търсехме помощ и съвети и така в процеса на работа всички научихме много неща.

13669778_579557498882865_3875040333369759238_n

Сред моите роли бяха комуникация с издателства, печатници, преводачи, така че по някакъв начин наистина съм агент. Освен това се занимавах с редактирането на книгата и предпечатната й подготовка. Това бяха сред най-големите ми задължения, но със сигурност не всички. В процеса на работа често изникваха други задачи – като подготвяне на графични изображения, оптимизиране на блога, реклама – които си разпределяхме помежду си или правехме заедно. Всички решения около книгата сме взимали тримата (аз, Бистра и Наце), а в повечето случай дори и с помощта на други хора. За тези няколко месеца екипът на „Магията на пътуването“ доста се разрасна. Тъй като и до ден-днешен все още работим по нея и няма изгледи скоро да спрем, очакваме и нови членове.

А откъде всъщност черпиш познания и опит?

Познания черпя главно от книги, статии, колеги в областта на книгоиздаването и от лекциите и упражненията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Там аз съм студент по специалност „Книгоиздаване“ и това определено много ми помага за всичко, свързано с издаването на книгата. Освен това университетът, стажовете и заеманите работни длъжности ми дават опит в тази сфера.

За тези няколко месеца често се е налагало да търся информация за дадено нещо и първите места, където го правя, са книгите в библиотеката и колегите ми от университета.

Имаше ли трудности?

Трудности имаше, но сега не мога да си ги спомня. Работата около една книга е толкова динамична и толкова бързо се преминава от едно нещо в друго, че нямаш много време да се радваш, когато си преодолял някоя трудност, а просто бързаш да се заемеш със следващото нещо.

Ти си редактор на книгата и си отговорна за предпечатната й подготовка. От блога Тhe Magic OTraveling познаваме и Наце Сапунджиев, който е фотограф и, в най-добрия смисъл на понятието, „partner in crime” на Бистра. Как се включиха в работата останалите участници от екипа – дизайнерът Ана Любенова и коректорът Нина Якимова?

Екипът на „Магията на пътуването“ много се разрасна в течение на работата по книгата. Много хора ни помагаха по пътя по един или друг начин и за съжаление нямаше как да сложим имената на всички тях в книгата.

Ана Любенова създаде корицата на книгата и логото на „Магията на пътуването“. Освен това тя винаги помага с дизайна на изображенията, които правим, и винаги можем да разчитаме на нея за съвети. Тя е и един от първите хора, които прочетоха книгата, и ни даде много важна обратна връзка.

Нина Якимова беше безценна при коригирането на книгата, защото грешките трудно избягват нейното критично око. Освен това ни даде още един поглед над книгата. Тя помага и за рекламата на книгата, и в организирането на събития.

Работата с всички хора от екипа на „Магията на пътуването“ е изключително приятна. Те са различни по възраст, идеи, способности, но по едно нещо си приличат – бяха запленени от магията на пътуването и са готови във всеки момент да помогнат. Без който и да е от тях тази книга сега нямаше да е реалност.

Можем ли да наречем  „Магията на пътуването: Последвай местните“ семеен проект?

В най-строг смисъл на „семеен“ – не, тъй като нямаме роднинска връзка с голяма част от хората, които помогнаха за осъществяването й. Отношението към книгата на всички „замесени“ обаче говори точно за такъв семеен проект. Може да се каже, че „Магията на пътуването: Последвай местните“ е дете с много майки и бащи, което е обичано от всички тях.

Обикновено това е формулата за успех при проекти като вашия.  А какво е основното нещо, което научи по време на предпечатната подготовка на книгата?

14055078_598743063630975_8850659864135390614_nТъй като книгата щеше да бъде печатана изцяло цветно, много ми се искаше да направя и самия текст, и колонцифрите (номерата на страниците) цветни. Трябваше да успокоя ентусиазма си, защото се получаваше нещо наистина твърде шарено. Бистра и Наце получаваха имейл след имейл с нови варианти за разположението и цвета на заглавията, бележките под линия и какво ли още не. В крайна сметка само колонцифрите останаха в цвят, различен от черно или сиво.

Научих, че невинаги, когато имаш възможност да направиш нещо, трябва да го правиш. Досега обаче част от мен се чуди дали не е трябвало да съм по-смела и да изпълня някои от най-нестандартните си идеи за книгата. В такъв случай със сигурност сега тя щеше да изглежда много различно.

 

Интервю на Стела Маркова, Фабрика за книги

Благодарим за снимките на Магията на пътуването / The Magic of Traveling