Защо книгата ви се нуждае от дизайнер?

Ръкописът ви вече е преминал през зоркия поглед на добър редактор и грижовните ръце на опитен коректор и е време книгата ви да потегли към печатницата? Не съвсем. Редактираният и коригиранят текстов файл първо трябва да бъде обработен и оформен подобаващо в програма за предпечатна подготовка от графичен дизайнер или страньор.

Добрият дизайн на книжното тяло трябва да бъде незабележим. За целта е необходимо отделните задължителни елементи на всяка страница да са оптимално подредени. По-долу с примери описваме най-важните неща, за които да следите при работата с дизайнер:

  1. Подбор на шрифтове – уверете се, че шрифтовете, които ще бъдат използвани в книгата ви, са кирилизирани. Така ще предотвратите технически проблеми като загуба на знаци.

 

Освен това имайте предвид, че макар многообразието от красиви шрифтове да е на практика безкрайно, при подбора на шрифт по-малкото е повече – не съчетавайте повече от два различни шрифта в заглавните и разделителните страници, за да запазите дизайна на книгата по-опростен и ергономичен. Разликата тук на пръв поглед може да изглежда незначителна, но съобразена с цялостната типография на книгата ви, гарантира необезпокоявано четене.

  1. Размерът на буквите трябва да бъде съобразен на първо място с вашите читатели – четенето да бъде удобно и приятно занимание. Следете в книгата ви да няма места, където текстът е с прекалено едри или твърде ситни букви. Общоприето е, че шрифт с размер по-малък от 8 пункта (8 pt) е нечетим с просто око, а за масиви от текст обикновено се използват размери между 11 и 14 pt.

  1. Белите полета представляват онова свободно пространство на всяка страница от книгата ви, където очите на читателя почиват, преди да препуснат отново напред по думите. Затова е важно да се уверите, че при оформлението на страниците сте оставили достатъчно бяло пространство, така че то да не пречи, но и масивите от текст да не затормозяват четенето.

  1. Оформление на началните и крайните страници от книжното тяло – тук помнете, че е важно да имате много добре описана копирайт информация. За целта спазвайте правилата, подадени от Националната библиотека, и следете за пропуски при описване на авторските права (художник, автор, графичен дизайнер, преводач), несъответстващ ISBN, пагинация (пореден номер) на началните страници, начало на книгата на лява страница, липса на изписана коректно година на изданието и т.н.

В заключение можем да кажем, че работата с професионалист ще спести много от евентуалните грешки и проблеми около издаването на вашия ръкопис и ще осигури нужното внимание към детайлите, за да бъде дизайнът на книгата ви подходящ за нейното съдържание.

Автор: Георги Вълков

Advertisements

Как да изградя незабравими персонажи?

Персонажите (героите, действащите лица, образите) са един от трите най-важни елемента на художествената проза, наред с увлекателния сюжет (за който ви разказахме в предишна статия от блога) и живия диалог (за който ще стане дума в следваща статия). Защо точно персонажите? Нима не посягаме към един роман, за да се разтоварим от грижите със завладяваща история? Не прескачаме ли понякога описателните абзаци в разказите, за да се посмеем на остроумните диалози? И да, и не. Разбира се, сюжетът ни държи приковани към книгата, а диалозите ни карат да прелистваме по-бързо страниците, но сюжетите ни въздействат, защото се случват на хора като нас, а диалозите, в крайна сметка, са размяна на мисли и чувства между тези хора.

Простичко казано, хората четат книги (и гледат филми, и следят телевизионни предавания), защото искат да бъдат в компанията на други хора – макар и непознати или дори измислени (понякога точно защото са непознати или измислени). Литературата (и в по-малка степен киното и телевизията) ни дават възможност да научим нещо повече за себе си и за околните, да преживеем ситуации, в които иначе няма как или не бихме искали да попаднем, да предвидим чуждите реакции и да споделим емоции, които са толкова интимни, че не бихме ги признали дори пред най-близките си. Всичко това е възможно благодарение на разнообразните и пълнокръвни персонажи, създадени от писателя (или сценариста).

Прекрасно, но откъде да вземем всички тези персонажи?

Моето семейство и други персонажи

Почти всеки начинаещ писател (а и мнозина утвърдени имена в литературата) създават действащите лица в своите произведения въз основа на реални хора от своето обкръжение – семейство, приятели, колеги, съседи, случайни познати, минувачи по улицата. На нашата планета живеят над 7,5 милиарда души и у всеки от тях има по нещо уникално: прическа, походка, подход към жените/мъжете, професия, хоби, страхове, мечти, постижения. Достатъчно е да се вгледате в хората, които срещате само в един-единствен, произволно избран ден (или участниците в любимото ви риалити), и ще имате предостатъчно материал за цял роман.

Това обаче не означава, че трябва да копирате персонажите от живота в компютъра „едно към едно“. Нищо подобно! Сляпото придържане към избрания прототип може силно да навреди не само на отношенията ви с прототипа (когато се разпознае в издадената книга), но и на самата книга. Пълнокръвният персонаж трябва да се държи като реален човек, но не в „реалния“ свят, в който живее автора, а в художествения свят, създаден от въображението му.

Най-лесният начин да избегнете тази често допускана грешка е като комбинирате характеристики на различни реални хора, за да създадете своите персонажи. Потърсете интересни и открояващите си черти – така, както го правят добрите карикатуристи. Съчетайте например музикалния талант на леля ви Катя със срамежливостта на съученичката ви от първи клас Албена и съмнителния морал на Мишо от Писателското предизвикателство на „Фабрика за книги“ и вижте какво ще се получи.

Не забравяйте да добавите към този микс и нещо от себе си – както всеки критик знае, у основните персонажи в едно художествено произведение се проявяват различни страни от личността на писателя. Авторът винаги пише за най-интересния човек, когото познава – себе си – и колкото по-добре се познава, толкова по-разнообразни и вълнуващи персонажи може да създаде. В някои случаи да „разделиш“ себе си на няколко фикционални личности е достатъчно за цял роман!

Третият сигурен източник на персонажи са т.нар. архетипове (модели на обекти, личности или начин на поведение). Най-известни са архетиповете, определени от създателя на аналитичната психология Карл Густав Юнг (Его, Сянка, Анима, Анимус, Персона), както и 12-те архетипни образа (Невинният, Сирачето, Героят, Грижовният, Изследователят, Бунтарят, Любовникът, Творецът, Шутът, Мъдрецът, Магьосникът, Владетелят). В интернет са достъпни различни таблици с техните желания, цели, страхове, стратегии и т.н. Друго известно „семейство“ от архетипове са древногръцките богове и полубогове (Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Афродита, Атина, Аполон и т.н.). Полезни са и различните систематизации на литературните архетипове според ролята им в сюжета (герои, злодеи, второстепенни, епизодични и комични персонажи).

Интервю с персонаж

Какъвто и извор на вдъхновение да изберете, за да вдъхнете живот на своите действащи лица, е необходимо да ги опознаете. Независимо дали ще съставите биографична справка за основните си персонажи, ще напишете автобиографии от тяхно име, или ще ги интервюирате един по един, още преди да започнете да пишете първата страница на романа си, трябва да ги познавате толкова добре, сякаш са част от семейството или приятелския ви кръг (а може би и по-добре).

Идеалното интервю с персонаж се състои от четири групи въпроси: произход, личност, минало и настояще.

Да започнем с произхода и характеристиките „по рождение“. От каква раса, националност и етнос е вашият персонаж? Мъж или жена? Типичен представител ли е, или се различава по нещо? Кой го е отгледал? Какви са родителите му? Има ли братя и сестри? Заможен ли е, или е отраснал в лишения? Къде – в столицата, в провинцията, в чужбина? Отговорът на всеки от тези въпроси предопределя голяма част от реакциите му в различни сюжетни ситуации, а несъобразяването с тези дадености може да направи повествованието неубедително и да подкопае доверието в автора.

Следват „придобитите“ характеристики. Какво образование е получил персонажът? Къде? Какви са способностите му? Кои от тях е развивал и кои е потискал в името на някаква житейска цел? Създал ли е семейство? Какъв е интимният му живот? Кои са звездните му мигове и най-травматичните му преживявания? Всичко това непосредствено се отразява на мотивацията на персонажа и дори може да предизвика неочакван сюжетен обрат. Начинаещите писатели и сценаристи често започват с подробно представяне тъкмо на тази част от биографията на протагониста, но това е почти сигурен начин да се загуби читателското внимание.

Накрая, макар и първи по важност, са въпросите, позволяващи на писателя да опознае персонажа си такъв, какъвто е в момента. На колко години е? С какво се занимава? Кои са приятелите и враговете му? Как изглежда? Какъв е светогледът му? Как се държи? Как говори? Има ли чувство за хумор? Какво го изнервя? Какви са хобитата, страстите, мечтите и заблудите му?

Досега не споменахме нищо за името на персонажа, макар че това е първото нещо, което писателят научава за него. За разлика от „живия живот“, името на персонажа може да се променя многократно, докато се постигне най-точно съответствие с неговата личност или докато литературният образ заживее пълноценно с името си. Понякога името на персонажа трябва да се промени, за да се избегне объркване с друг персонаж или със самия автор. Тук строги правила няма, но като цяло е желателно имената поне на основните и на второстепенните персонажи да не започват с една и съща буква и да не си приличат визуално и фонетично.

Игра на персонажи

В статията за Пътя на героя ви представихме перипетиите, през които преминава главният герой (протагонистът) от началото до края на историята. За да има изобщо история (разказ, роман, филм, предаване, клип), трябва нещо (обикновено някой) да разклати нормалния свят на героя и нещо (обикновено някой друг) да го принуди да предприеме пътешествието, от което ще се завърне по-богат, по-силен, по-мъдър, по-добър, или просто по-способен да поддържа равновесието в живота си. Освен протагониста, във всеки етап на разказа се намесват различни действащи лица, водени от своите собствени желания и цели, решени да превъзмогнат конфликтите, в които са забъркани, и оплетени в най-разнообразни, често много сложни връзки помежду си.

На пръв поглед всичко това изглежда твърде обемисто и объркано. Всъщност, ако сте планирали сюжета, избрали сте удачно персонажите си и сте отделили време да ги опознаете добре, когато седнете пред белия лист или пред екрана на компютъра, всичките разнопосочни цели, конфликти и житейски истории започват да работят заедно за развитието на вашата история така, че тя да достигне до планирания (в идеалния случай) финал.

Теоретиците разделят историите на „задвижвани от сюжета“ (т.е. от конфликтите и действията) и „задвижвани от персонажите“ (т.е. от мотивацията и характерите им), но на практика всяка добра история е по малко от двете. Нерядко се случва първата половина (до Откровението/Средната точка) от разказа да се задвижва от сюжета, а втората половина (до Изкуплението/края на Кулминацията) – от персонажите, но истината е, че добре подготвеният писател може да се довери, поне в първата си чернова, на своите инстинкти и просто да последва протагониста си в неговото пътуване.

Има обаче едно правило, което авторът никога не бива да забравя: протагонистът винаги е най-яркият и най-запомнящият се от персонажите. Антагонистът – неговият главен противник – може да се доближава повече или по-малко до блясъка му, но в крайна сметка, трябва да си остане на второ място. На никой от останалите персонажи не е позволено да засенчва протагониста – ако това се случва, въпреки усилията на автора, значи произведението просто е за друго, по-точно за другиго, и се налага да бъде пренаписано.

Второто правило, което важи без изключение, е, че протагонистът трябва да се промени по някакъв начин (емоционално, интелектуално, социално, физически) в резултат от преминатите изпитания (освен ако не пишете комедия, която нерядко залага на неизменността на персонажите). Каквото и да твърди читателят, той (или тя) е посегнал към вашата книга, за да си отговори на някакъв екзистенциален въпрос: „Как да понеса тази ситуация?“, „Как да живея с/без този човек?“, „Как да намеря себе си/призванието си/мястото си в света?“. Не го/я разочаровайте!

Автор: Лора Шумкова

Редакторът – помощник или враг?

Завършили сте ръкописа си и редом с удовлетворението и осезаемото изтощение, усещате нестихващо вдъхновение да работите по него още и още? Иска ви се да обсъдите с друг човек творбата си, а и навярно вече сте го направили с поне няколко близки? Едновременно с това сте си дали сметка, че е време да покажете текста и на някого извън кръга на познатите си? Ако отговорът на поне един от тези въпроси е „да“, значи сте готови да се свържете с редактор. Несъмнено звучи малко страшно да се доверите на непознат човек, който се очаква да изкаже критики, а и да предложи поредица от промени. Всъщност опасението, че стилът, замисълът или посланието ще се изгубят или обезличат, е в пълно противоречие с резултата от работата с добър редактор.

Какво означава „добър редактор“?

Това е доброжелателен професионалист, който, след като се запознае с ръкописа ви, следва да даде обективна и аргументирана обратна връзка. Неговата задача е да изкаже конкретни предложения за подобряване на текста както на словесно, така и на концептуално ниво. Редакторът се грижи за:
– логическото структуриране на творбата и представянето на действията в последователност – без те да текат протяжно или прекалено бързо;
– стила, подбора на думи и художествени средства, включително избягването на повторения, неразбираеми или объркващи формулировки и клишета;
– отстраняването на откровени фактологически грешки – например твърдения от сорта, че Дъблин е в Англия;
– баланса между количеството описания, действия и диалози.

Как се работи с редактор?

След като редакторът се запознае с ръкописа ви, необходимо е да проведете разговор, в който да изясните целите на съвместната ви работа. Така ще сте сигурни, че и двамата сте наясно какви внушения и послания искате да отправите към читателите, как ще организирате дейността и какви са очакванията ви. Тъй като процесът представлява постоянно обсъждане и обмяна на идеи и предложения, важно е да усещате позитивната нагласа на редактора, вярата му в проекта и постоянната му подкрепа.
Практиката показва, че най-ефективно е ръкописът да се раздели на части, а не да се редактира наведнъж. Когато е готов с дадена част, редакторът следва да ви изпрати за преглед файл с маркираните промени. От вас се очаква да се запознаете с всяка от тях и да коментирате, където прецените за нужно. На този етап се налага и самите вие да нанасяте промени. Ето защо е задължително да се направи втора (и дори трета) редакция, след която и вие, и редакторът да сте удовлетворени от финалния вариант.

Какво не прави редакторът?

Добрият редактор не дописва абзаци, а дава насоки или предложения, въз основа на които вие сами да действате. Това важи както на чисто словесно, така и на концептуално ниво. Редакторът никога не взима решения относно вашата книга, без да се допита до вас. Възможно и вероятно е понякога аргументацията и предложенията му да са в разрез с вашите, но дори в тези случаи последната дума имате вие.

Редакцията може да отнеме няколко месеца, през които ще се срещнете с трудности и колебания от най-разнообразен характер. Усилията обаче си струват – в резултат от тях читателите ви ще получат качествено и завършено произведение. Ето защо работата с редактор е израз на уважение към тях.

Автор: Петя В. Димитрова

Как да рекламираме книгата си, преди да е издадена

В момента, в който имате ясна концепция за бъдещата си книга и сте стартирали работа по етапите на издаването ѝ, e препоръчително да поставите и основите на маркетинговата си стратегия.

Не е ли рано?

Как може да се рекламира книга, преди тя въобще да съществува?

Не е ли по-добре да се концентрирам върху подготовката на изданието, вместо да се разпилявам в популяризация на нереализираната към момента мечта?

Отговорът на тeзи въпроси, както вероятно вече се досещате, е „не“.

Представете си вашите читатели (упражнение, което препоръчваме като ежедневна практика) – те са някъде там, четат книги, слушат музика, избират си дестинации за пътуване, ходят на кино, създават или си купуват различни преживявания. Обградени са от медии, впечатления и коментари. Изправени са пред различни избори. Не на последно място – взимат решения, често базирани на ревюта и отзиви, публикувани в мрежата.

За да потърсят и пожелаят книгата ви, когато тя вече е факт, те трябва да ви познават като автор предварително. Изградете читателската си аудитория с разказ за това, което предстои. Или още по-коректно казано – създайте разговор за бъдещето, което творите.

Колко и с кого? Критична маса от последователи

Ако имате 400 последователи във Facebook страницата или авторския си профил и 134 в Instagram, със сигурност трябва да работите усилено, за да ги направите поне 20 000. Това ще ви даде спокойствие и условна гаранция, че поне няколкостотин души ще разберат, когато книгата ви излезе, а част от тях дори ще си я купят. Разбира се, не бива да забравяме, че не всичко е въпрос на цифри. Още повече, че към момента все още можете да си „купите“ последователи на съвсем достъпни цени в социалните медии.

Изградете истинска и трайна връзка с публиката си

Не по-малко значение има реално създадената и качествена връзка между вас и последователите ви. За да се случи тя и за да я запазите във времето, бихте могли да публикувате и/или изпращате като бюлетин безплатно и интересно съдържание. Споделяйте например цитати от книгата си, цели глави от нея, както и материали, свързани с темата или основното усещане на вашия ръкопис.

Опитайте се да въвлечете читателите си в етапите от издаването на вашата книга. Задавайте въпроси, търсете мнения, предлагайте за гласуване варианти на заглавието или на корицата си.

Споделяйте тайни от кухнята

С разрешението на вашия художник покажете първоначалните скици за корицата ви и развитието им във времето. С предаване на живо може да излъчите как се отпечатват първите коли от бъдещото ви издание или да заведете виртуално читателите си в любимия си магазин за вино, където винаги намирате вдъхновение. Покажете на последователите си лицата на хората, които са до вас при издаването на книгата ви.

Превърнете се в страстен колекционер на обратна връзка

Обърнете се към любимите си автори и/или други сошъл медия инфлуенсъри, с молба да бъдат част от звездния отбор бета-читатели на бъдещата ви книга. Изпратете им ръкописа си в момент, когато заедно с редактора сте достигнали на метри от финалната права. Ако бюджетът ви го позволява, отпечатайте за тях специални книжни екземпляри, предназначени единствено и само за прочит от избраниците ви. Отзивите, които получите, може да ползвате по-късно за блърбове на корицата си, както и да помолите техните автори да ги публикуват онлайн като ревюта и коментари, когато книгата ви вече е излязла.

Успоредно с редовния тираж на книгата си, можете да произведете и предварителни медийни екземпляри, които да изпратите заедно с подготвеното си прессъобщение към журналисти и блогъри, които, разбира се, имате отбелязани във вашия предварително изготвен списък.

Не забравяйте костюма на Дядо Коледа, или защо подаръците са важни за всички

Когато вече имате изградена публика, а книгата скоро ще бъде в ръцете ви, съвсем не бива да се отпускате. Помислите за подаръците. Книгоразделителите и картичките към едно ново заглавие са класически варианти, с които можете да благодарите на читателите си за избора и доверието им към вас. Всичко останало е въпрос на въображение, желание и размах.

А под бялата брада?

Препоръчително е да си направите фотосесия, предназначена специално за презентацията ви като автор. Когато достигнете нивата на популярност, които целите, и от любимата ви медия ви поискат ваша снимка, много по-професионално и естетично би било да предоставите кадър, подготвен именно за тази цел.

Това ли е всичко?

Със сигурност не. Но щом пишете книга и искате да споделите написаното с други хора, вие със сигурност сте човек, богат на идеи. Разгръщайте ги смело, но и отговорно, и с постоянство!

Автор: Стела Маркова

 

 

Професионалният прочит – първа стъпка към успеха

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Несъмнено един от най-деликатните моменти по пътя към издаването на книга е първата среща на ръкописа с обективен читател. Разбира се, напълно обективни читатели не съществуват – зад всеки прочит се крие различна комбинация от жизнен и литературен опит, възпитание и моментно емоционално състояние. Все пак има представители на някои професии – редактори, литературни критици, преподаватели по филология, които съумяват да поставят текста в съответния контекст и да го оценят спрямо него.

И понеже все повече хора искат и могат да си позволят да издадат книга, все повече издателства и специалисти на свободна практика предлагат услугата „Професионален прочит“, която, като първи обективен поглед към даден ръкопис, служи за буфер между интимния свят на писателя и жестоката реалност на пазара.

В тази статия ще ви разкажем какво е професионален прочит и как да извлечете максимална полза от него за себе си и за своя ръкопис.

Какво е професионален прочит?

Професионалният прочит (manuscript appraisal, manuscript assessment) е писмен отзив, който дава оценка на ръкопис и предлага обратна връзка за въздействието му върху потенциалната аудитория. Писателят получава обективна, външна гледна точка към своя ръкопис, най-често от опитен редактор, който познава добре съответния жанр и може да открои силните страни, евентуалните проблеми и пазарните възможности пред бъдещата книга. Професионалният прочит е най-популярен сред авторите на романи, но от него би спечелил почти всеки автор, който се подготвя да издаде книга, независимо дали тя е художествена или нехудожествена литература, поезия или проза, за възрастни или за деца.

Когато става въпрос за роман, професионалният прочит е насочен към структурни особености като сюжет, персонажи, обстановка, диалог, образи, темпо. Стилистичната редакция (подобряването на тромави изречения или замяната на неудачно подбрани думи) и корекцията (поставянето на запетайките и пълните членове на правилните места) са съвсем друга работа. Те се извършват отделно, и то едва след като едрите, концептуални преработки са завършени.

Професионалният прочит може да ви окаже безценна помощ, ако сте решили да изпратите ръкописа си на някое издателство, а ако сте поели по пътя на самопубликуването – да ви подготви за поне част от стъпките, които ви предстоят. Но внимание! Професионалният прочит не гарантира, че мечтаното издателство ще се заинтригува от произведението ви, нито пък, че то ще се превърне в бестселър. И ако някой ви казва друго, потърсете професионален прочит другаде.

Имам ли нужда от това?

Колкото и да е препоръчителен, професионалният прочит не е за всекиго. Ако сте от писателите, които трудно понасят критика, или пък се чувствате дотам уверени в качествата на творбата си, че не бихте се вслушали в чуждо мнение, може би ще е по-добре направо да пристъпите към следващия етап от издаването на книга – работата с редактор. Способността да се вслушвате в критика обаче е жизненоважна за вашия успех като автор. Без да се самоусъвършенствате и да развивате уменията си – които професионалният прочит със сигурност ще стимулира – рискувате да останете поредният талантлив графоман, чийто хол е задръстен с пожълтяващи тиражи на безсмъртните му произведения.

От тази услуга най-голяма полза извличат автори, които:

– живеят в малко или отдалечено населено място, или пък в чужбина, или по друга причина нямат възможност да общуват с други писатели (е, винаги има Facebook, нали?);

– се притесняват да споделят написаното публично (пък било то и онлайн);

– искат бърза и сигурна обратна връзка;

– имат ясни цели за своя ръкопис;

– са толкова „вътре“ в ръкописа си, че не могат да отсеят сполуките от несполуките.

Попадате ли в някоя от тези категории? Значи е време да подложите ръкописа си на професионален прочит.

Как да се подготвя?

Може и да ви звучи абсурдно, но колкото по-добре сте подготвили себе си и произведението си за професионален прочит, толкова по-голяма полза ще имате от него. Не изпращайте ръкописа си твърде рано! Не изпращайте ръкопис, който е твърде суров, груб, нешлифован, неотлежал! Не изпращайте първата си чернова! Нито втората. Нито третата. Ако избързате с обратната връзка, тя ще е свързана предимно с очевидни пропуски в сюжета и объркани абзаци. Редакторът ще ви посочи елементарни грешки, които самите вие (или някой ваш близък) бихте могли да отстраните, ако се постараете да представите ръкописа си в най-добрия възможен вид. Не се поддавайте на мързела и на превъзбудата и не пропилявайте възможността и парите си за „откровения“ от типа на това, че диалогът е маркиран с кавички, вместо с тирета, или че диалектът на главния герой изчезва след първите три глави.

Ако не сте сигурни, че сте направили всичко необходимо, отговорете си на следните въпроси, преди да натиснете бутона „изпрати“:

– Има ли логическа връзка между отделните събития в историята?

– Пълнокръвни и различни ли са персонажите?

– Интересни ли са диалозите? Звучат ли естествено?

– Направили ли сте толкова преработки, че да не се сещате какво бихте могли да промените в текста?

– Има ли граматически, правописни и пунктуационни грешки?

– Еднакво ли е форматирането в целия файл?

И още нещо изключително важно. Формулирайте в писмена форма посланието, което искате да отправите с книга си, и читателите, за които е предназначено. За съжаление, дори професионалните редактори не четат мисли и ако им липсва информация, те ще разчитат на собствените си предположения и предпочитания, а вие търсите обратна връзка, свързана с вашите специфични цели. Бъдете откровени със себе си и конкретни с фирмата, която предоставя услугата: обяснете какъв е жанрът на произведението, за какво е то, какъв ефект искате да постигнете и как си представяте книгата на пазара. Ако редакторът си разбира от работата, ще вземе предвид всичко това в своята рецензия.

На кого да изпратя ръкописа си?

Редакторите, които предлагат професионален прочит, стават все повече, а изборът между тях – все по-труден. Дали да изберете най-ниската цена, или най-обемистото портфолио? Дали да се доверите на конкретен човек, или на издателство с отлична репутация? На кого да поверите нещо толкова лично като своята книга – на прочутия професионалист или на човек, с когото се разбирате без думи? Единственото правилно решение можете да вземете само вие, но има някои универсални правила, които биха ви помогнали да се ориентирате:

– Цените са достъпни и отговарят на приетото на пазара (без да са прекалено ниски).

– Фирмата предлага приемлив срок за извършване на услугата (до 6 – 8 седмици за професионален прочит на роман).

– Издателството или редакторът на свободна практика членува в професионална организация в областта на книгоиздаването.

– Клиентите са доволни от работата с фирмата и я избират отново за следващи свои проекти.

– Познати писатели, блогъри и активни участници в писателски групи и форуми я препоръчват.

– Тя предлага сродни услуги, като работа с творчески ментор, редакция, корекция, писане на анотация.

Последната точка може да се окаже особено важна за съдбата на книгата ви, тъй като професионалният прочит е само първата стъпка към превръщането на ръкописа в търговски продукт. Ако авторът на професионалния прочит, творческият ментор и редакторът са различни, всеки от тях ще остави по нещо от себе си във вашето произведение. В най-добрия случай това ще е мъчително за вас, а в най-лошия – ще си личи в крайния резултат от проекта. От друга страна, работата с един и същ редактор през първите етапи на подготовката на книгата за издаване може да бъде изключително удовлетворяваща и за двете страни и да открои всички достойнства на текста.

Каква обратна връзка да очаквам?

Това, което в началото ви е изглеждало като страхотна идея, може да не се окаже толкова хубаво, когато получите файла с обективното мнение на професионалния читател. Със сигурност редакторът не се опитва да провали деня, седмицата, месеца или живота ви. Но целта му е да открие проблеми в текста и да предложи решения, дори с риск да нарани крехкото ви писателско его. Той иска (може би дори повече от вас) да превърне ръкописа ви в основа за успешен продукт. Оттам нататък всичко е във вашите ръце.

Рецензията, която ще получите, може да е с различен обем и структура. Професионалният прочит, предлаган от „Фабрика за книги“, обикновено е в обем 3 – 5 страници, в които подробно е развито мнението на редактора за творбата, подкрепено с конкретни примери. Основните акценти са предимствата на ръкописа и пазарният му потенциал, основните композиционни елементи (структура, стил, сюжет, герои, послания), редакторските и коректорските пропуски (избор на езикови средства, повторения, правописни и пунктуационни грешки).

Както с всяка критика, може да вземете от професионалния прочит само това, което ви харесва. Но ако възнамерявате да се държите като неразбран гений и да изпратите в кошчето всички препоръки на специалиста, може би изобщо нямате нужда от редактор, а от фен клуб. Все пак не се предоверявайте и не изпадайте в отчаяние, ако критиките към ръкописа са малко по-сериозни. Погледнете на това като на възможност да усъвършенствате текста си и дори да развиете умения, за които не сте и подозирали, че ще ви потрябват. Помислете. Прочетете още книги в избрания жанр. Поработете с творчески ментор. Опитайте пак.

И последно. Един сигурен начин да увеличите стойността на професионалната обратна връзка е да се настроите по подходящ начин за нея. Да изпратите работата си, за да бъде критикувана, несъмнено е ужасяващо и лесно може да се поболеете от тревоги, докато чакате отговора. Може би ще ви кажат, че ръкописът ви е прекрасен! Може би ще ви кажат, че имат тайна вълшебна формула, за да оправят всички пропуски и грешки! Може би ще ви кажат, че нямате капка талант и трябва да спрете да пишете на мига… Ако сте склонни към апокалиптични мисли, потърсете техники за преодоляването им. Професионалният прочит е важна стъпка – но само една стъпка – по пътя на вашата книга, а тя, от своя страна, е само една – макар и важна – стъпка в писателското ви пътешествие. Пък и със сигурност ще изпитате удоволствие от споделянето на ръкописа си с друг, при това компетентен човек. Защото писането е едно от нещата, без които не можете, нали?

Превод и адаптация: Лора Шумкова

Източници:

Doonan, Maggie. 7 Must-Know Facts About Manuscript Appraisals // Writer’s Edit, 2018. Available from: https://writersedit.com/fiction-writing/7-must-know-facts-manuscript-appraisals/

Boyce, Sam. 5 Ways to Make the Most of a Manuscript Assessment // Scottish Book Trust, 08.11.2017. Available from: http://www.scottishbooktrust.com/blog/writing/2017/11/five-ways-to-make-the-most-of-a-manuscript-assessment

Bougger, Jason. 5 Things a Writer Can Learn from a Rejection Letter // Write good books, 10.01.2015. Available from: https://www.writegoodbooks.com/what-to-learn-from-a-rejection/

Стратегия за издаване на книга – защо ни е необходима?

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

„Та аз съм автор – каква стратегия, защо план? Аз просто пиша!“ – няма да преувеличим, ако кажем, че поне 13 пъти сме чували този въпрос.

В публикациите ни досега няколко пъти споменаваме разбирането си, че при самопубликуването издаването на книгата е малък бизнес проект. Авторът си вярва, инвестира в идеята си, полага усилия, отделя време и накрая бере плодовете на труда си. В този текст ще отговорим на въпроса: защо е важно да имате план за вашия проект и как да създадете силна стратегия за успех?

Какво означава това? Най-просто казано – да си поставите определени цели и да създадете план, чрез който да ги осъществите. Отговорете си на следните няколко въпроса и ние от „Фабрика за книги“ вярваме, че ще успеете да изработите вашата стратегия.

1. Защо искате да издадете книга?

За да станете известен, за да зарадвате себе си, за да изкарвате пари или за да рекламирате друга ваша услуга или продукт – всичко това са възможни причини, но е важно да изберете една основна.
Може би няма да е толкова лесно да я определите, но ето няколко варианта:
– Ако искате творчеството ви да достигне до максимален брой хора, най-добрият план ще бъде да го публикувате безплатно в социалните мрежи или в специализирани сайтове.
Ако искате да го направите, за да подарявате книгата на близки и приятели, може да не се съобразявате с много от изискванията на участниците в пазара. Имате голяма свобода и единствените критерии са собствените ви желания и мечти.
– Ако искате да създадете книгата си, за да рекламирате ваша услуга или продукт, трябва да съобразите дизайна, външния вид, изработката, текста, както и всички други елементи с вашите потенциални потребители, и не на последно място – със самия продукт или услуга.
– Ако искате да продавате, за да изкарвате пари, ще трябва да създадете комерсиален продукт, който ще се хареса както на книжарите, така и на читателите. Продукт, който ще бъде атрактивен и информативен, ще говори на точните хора и ще има конкурентна, но не твърде ниска цена. Вярваме, че това би трябвало да се отнася за всеки от изброените варианти, но за този конкретен е задължително условие за успех.

2. Кои са вашите читатели?

След като вече знаете защо сте се захванали с този проект, време е да определите кои са вашите идеални читатели. Знаем, че книгата ви е подходяща за всички хора, но тя ще се хареса най-вече на точно определен тип. Може би вашите читатели са привърженици на любовни романи или пък са търсачи на конспирации, може би изданието ви ще бъде за деца или искате да издадете наръчник за отглеждане на рибки. Които и да са те, трябва да ги дефинирате. На каква възраст е вашият идеален читател? Какви теми го вълнуват – любов, приятелство, наука, политика, пътешествия, спорт? На мястото на кой ваш герой може да се постави? Какво послание искате да му предадете чрез книгата си?
Определяйки ясно публиката си, ще можете да определите жанра на изданието си, както и конкретната аудитория, пред която да рекламирате.

3. Как ще изглежда книгата?

Може би ви звучи странно, но видът на вашата книга е стратегически важна част. Ще трябва да съобразите корицата, размерите на изданието, шрифта и дори хартията с очакванията на вашия потенциален читател. За целта отидете в някоя голяма книжарница и разгледайте книгите от вашия жанр. Важно е корицата да изпъква, но самата книга да се вписва в общия облик на книгите от съответната категория. Много вероятно е, ако читателят не припознава външно книгата ви, да не посегне изобщо към нея в книжарница.

3. Кой е вашият екип?

Изяснете си кой ще изпълни и ще отговаря за всеки един етап от издаването:
Редакция на текста: (име)
Страниране и дизайн на книжното тяло: (име)
Корекция на текста: (име)
Корица: (име)
Анотация: (име)
ISBN: (име)
Печат: (име)
Дистрибуция: (име)

Определяйки кой отговаря за всеки етап, ще имате яснота чия е отговорността, ако нещо се обърка. Не забравяйте, че инвестирате време и средства – не бихте искали крайният резултат да ви разочарова или пък книгата ви да не съответства на изискванията на пазара, читателите ви или книжарите.

4. Колко време ще отнеме?

Времето тече бързо, но нещата се случват бавно. Затова трябва да определите кога ще се занимавате с дейностите по проекта ви. Повече за времевите разходи може да прочетете в една от предишните статии в блога ни. От друга страна, трябва да изготвите график и да следите дали всяка дейност върви по план, има ли забавяне и защо. Не планирайте премиерата си, преди да знаете точно кога ще бъде готова книгата ви, защото често се случва изданието да закъснее по една или друга причина, независеща от автора.

5. Колко ще струва издаването?

Не на последно място, трябва да планирате разходите за всеки етап. Дори ако работите на приятелски начала, помнете, че когато за определена работа има заплащане, вероятността тя да е добре свършена е по-голяма. Не подценявайте труда на професионалистите, с които работите, и не избирайте по цена.
От друга страна, всички разходи трябва да влязат в коричната цена на книгата, където трябва да има място и за търговска отстъпка, както и за вашата печалба. Консултирайте се със специалисти, за да определите точно цената на вашата книга.

6. Как ще рекламирате?

Рекламата на вашето издание е изцяло във вашите ръце. Може би не са нужни много пари, но със сигурност ще трябва да отделите достатъчно време, за да си направите рекламна стратегия и план за действие преди и след излизането на книгата. Помнете – това е вашият бизнес проект и вие сте най-заинтересовани той да има успех.

7. Как ще разпространявате изданието си?

Дистрибуцията на вашата книга е ключова за нейния успех, независимо дали ще я продавате през собствен сайт, или ще работите с големите книжарници, или с онлайн магазините. Всички тези неща трябва да се изяснят предварително, за да се предвидят потенциалните приходи и да се определи точната цена. Трябва да помислите и за съхраняването на готовите книги – дали ще ги държите вкъщи, или ще платите наем за специален склад.

В заключение ще кажем, че тръгвайки по пътя на самопубликуването, вие поемате отговорност за собствения ви успех. Затова планирайте добре, следвайте стратегията си и дерзайте!

Автор: Диана Бойчева

„Фабрика за книги“ предлага услугата „Стратегия за твоята книга“. Какво включва тя, може да прочетете в нашия сайт.

 

Как да напиша интересна история?

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Защо някои книги ви карат да прелиствате страница след страница, все по-напрегнато задавайки си въпроса: „Какво става по-нататък?“, а други, макар и умни и добре написани, се влачат като мътните води на великата река Ганг? Отговорът е сложен и се крие във всички елементи на текста – персонажи, сюжет, гледна точка, обстановка, сцени, диалози, стил и други, с които ще ви запознаваме в следващи материали. Безспорно е обаче, че трите най-важни ключа към увлекателния разказ са умело планираната структура, интересните действащи лица и убедителният диалог. И дори да сте от най-„интуитивните“ писатели, които творят, водени от вдъхновението си, винаги си струва да отделите част от времето за работа по втората (третата, четвъртата…) чернова, за да усъвършенствате тези страни от ръкописа си.

В предишна статия от нашия блог ви запознахме с пътя на героя – един от най-често използваните шаблони за разказване на истории, описан от американския антрополог Джоузеф Кембъл. Днес ще ви представим още една гледна точка към композицията на интересната история, този път идваща от театъра и киното – така наречената триактна сюжетна структура – и как да я прилагате при планирането на своя роман, кратък разказ, пътепис или документална книга.

Триактната структура

Най-просто казано, теорията за триактната структура гласи, че повечето интересни филми, театрални пиеси, романи, видеоклипове и компютърни игри имат начало, среда и край – или Първо, Второ и Трето действие. В Първо действие читателите се запознават с протагониста (главния герой) и неговия свят; във Второ действие проследяват как той се опитва да разреши някакъв проблем, да победи своя най-голям враг (антагониста), да постигне някаква своя важна цел; в Трето действие ставаме свидетели на окончателната му победа (или на окончателното му поражение), което е и краят на историята.

В идеалния случай Първо и Трето действие обхващат по около една четвърт от целия обем или времетраене на творбата, а Второ действие – около половината. Разбира се, тези съотношения са приблизителни – не е необходимо да броите дума по дума всяка от частите на романа си (за това е измислена функцията Word Count) и да съкращавате с хирургическа прецизност всяко изречение, излизащо извън „нормата“.

Другите две големи „тайни“ на триактната структура са конфликтът и т. нар. сюжетни точки – важни моменти от историята, чието присъствие в твоя план гарантира, че читателите няма да оставят книгата дори когато по телевизията започне любимото им риалити (впрочем телевизионните сценаристи са майстори на триактната структура). За конфликта ще ви разкажем повече в следваща статия, посветена на персонажите, а днес ще обърнем внимание на сюжетните точки. Колко точно са те и как е най-добре да ги наричаме, е проблем, който вълнува само литературоведите и преподавателите по творческо писане (а те рядко са на едно мнение по какъвто и да е въпрос). Ние избрахме десет ключови момента и ще ви ги представим действие по действие, като десет стъпки към изграждането на перфектната история.

Първо действие

1. Кукичка

Вашата история започва с кукичка – въпрос, понякога явен, понякога скрит, който възбужда любопитството на читателите и ги кара да се чудят какво става после. Това е първата възможност, която имате, за да привлечете вниманието им, и може би последният шанс да ги убедите да продължат да четат. Кукичката трябва да се появи в първа глава, по възможност още на първата страница, а най-добре – още в първото изречение.

2. Катализатор

Катализаторът е онзи момент в Първо действие, когато главният герой (протагонистът) за първи път се докосва до основния конфликт. Това е случката, от която започва голямото противопоставяне, или събитието, което задвижва действието. Не го бъркайте с Кукичката – тя е първата брънка от причинно-следствената верига на сюжета, а Катализаторът е началото на основния конфликт още преди протагонистът да бъде въвлечен в него. Ако разположите Катализатора около средата на Първо действие, ще можете спокойно да въведете читателите в света на своя разказ или роман и да ги запознаете с проблема, който стои в основата му, преди да започне истинският екшън.

3. Завръзка

Протагонистът научава за основния конфликт в момента на Катализатора, но се ангажира с него чак чрез Завръзката. Дори и ако Катализаторът е голямо и значимо събитие, например избухването на война, конфликтът не засяга истински главния герой до момента, в който го мобилизират. Завръзката настъпва към края на Първо действие и би могло да съвпадне с Първия обрат или да бъде различна случка.

4. Първи обрат

Първият обрат е границата между Първо и Второ действие – приблизително там, където свършва първата една четвърт от романа (разбира се, не е необходимо да пресмятате точното местоположение, но целта ви като писател би трябвало да бъде трите обрата да разделят романа ви на четири приблизително равни части). Това е моментът, в който за протагониста всичко се променя. В Първо действие сте обрисували нормалния свят на главния герой, запознали сте читателите с второстепенните персонажи и обстановката, изяснили сте какъв е основният конфликт и какво ще се случи, ако не бъде разрешен. Първият обрат преобръща този нормален свят и протагонистът трябва да реагира на новото положение.

Второ действие

5. Първа половина на Второ действие

През първата половина на Второ действие протагонистът се опитва да отговори на отправеното му предизвикателство. След Първия обрат светът му се е променил – и не към по-добро (освен ако не пишеш много нестандартна история). В следващата една четвърт от книгата, до Средната точка, той ще се бори главата му да остане над водата.

6. Средна точка

Средната точка е вторият сюжетен обрат в твоята история. Точно както Първият обрат е разтърсил из основи света на героя ви, така сега всичко отново се променя, защото героят е достигнал до някакво съществено прозрение. Преди Средната точка той само е отвръщал на ударите на съдбата (и на антагониста); сега вече разполага със средства да предприеме активни действия. Средната точка, както подсказва и името ѝ, се намира приблизително в средата на историята и разполовява Второ действие.

7. Втора половина на Второ действие

След Средната точка е време героят ви да премине в атака. Той вече няма да чака неговият противник, антагонистът, да инициира всички битки, а ще започне да се отърсва от съмненията си и да следва собствените си планове. Втората половина на Второ действие започва със Средната точка и приключва в началото на Трето действие, като също обхваща една четвърт от книгата.

Трето действие

8. Трети обрат

Това е последният сюжетен обрат, в който отново всичко се променя и протагонистът достига дъното. Той най-после е принуден да анализира предходните си действия и мотивацията си, да разпознае собствените си разрушителни или неефективни нагласи и да се откаже от самозаблудите, които до този момент са му пречели да постигне целта си. С Третия обрат започва Трето действие, което би трябвало да е последната една четвърт от вашата книга.

9. Кулминация

Кулминацията е смисълът на цялата история. Тук основният конфликт най-после трябва да бъде разрешен завинаги, по един или по друг начин. Макар че напрежението нараства през цялото Трето действие, същинската Кулминация обхваща последната една десета от историята, а Кулминационният момент настъпва в самия край – може би една или две сцени преди последната страница.

10. Развръзка

Развръзката придава завършеност на вашата история. Ако Кулминацията е вдишването, Развръзката е издишването. Тук показвате на читателите си как главният герой ще реагира на събитията от Кулминацията. Как се е променил като човек в сравнение с началото на историята? Как се е трансформирал неговият свят? Как изглежда бъдещето му сега? По същество разказът ви вече е приключил, така че няма нужда да проточвате излишно Развръзката – достатъчно е да довършите накратко всички сюжетни линии, които сте подхванали, и да позволите на читателя да затвори книгата с чувство на удовлетвореност.

Да структурирам или… да структурирам?

Ако предвидите тези важни моменти в своята история и се придържате стриктно към плана си, вече сте използвали едно от най-важните оръжия в писателския си арсенал – структурата на разказването. Вероятно всички тези точки, части и съотношения в момента ви се струват почти толкова сложни, колкото контролните по математика в училище, но с няколко прости упражнения скоро ще започнете да ги разпознавате навсякъде и дори няма да ви се налага специално да ги чертаете на лист хартия, преди да седнете да пишете.

Най-напред се опитайте да разпознаете десетте ключови момента в сюжетите на любими романи, разкази, филми и телевизионни сериали. Съветваме ви да започнете първо с телевизията и филмите, защото там изключенията и специалните случаи ще са най-малко. Когато това упражнение започне да ви се получава с лекота, създай свои сюжетни схеми, включващи десетте стъпки – може да ползвате старите, повече или по-малко завършени творби или да измислите съвсем нови истории. Изберете една от тези схеми, която ви вълнува най-силно, и напишете цял разказ по нея, а след това го дайте на любимите си читатели за мнение.

Разбира се, не всяко художествено произведение се подчинява на правилата на триактната структура. Няма да ви е трудно да намерите примери – да речем, в европейското арт кино или в модернистката литература. Със сигурност ще забележите обаче, че в основата дори и най-авангардният литературен или филмов проект има начало, среда, край, завръзка, обрати, кулминация и развръзка, т.е. някаква структура. За да усетите още по-добре как този механизъм работи „отвътре“, след като сте начертали една сюжетна схема (поне в главата си), може да разкажете своята история, пропускайки един-два ключови момента или размествайки и променяйки малко елементите (но все пак така, че причинно-следствените връзки да станат ясни). В най-лошия случай това ще е полезно упражнение; в най-добрия – началото на бъдещия ви шедьовър.

И накрая, длъжни сме да ви напомним, че една структура роман не прави. Добре структурираният разказ е по-вероятно да прикове вниманието на читателите, отколкото потокът на съзнанието, но за наистина интересна история са необходими убедителни персонажи, жив диалог, уместни и умерени описания и още известен брой по-фини „подробности“, на които ще посветим следващи статии от нашия блог.

Превод и адаптация: Лора Шумкова

Източник: Weiland, K.M. 5 Secrets of Story Structure: How to Write a Novel That Stands Out. PenForASword Publishing [Kindle Edition], 2016, 59 p.

Дори независимите автори зависят от времето!

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

В предишния материал обсъдихме колко ще ни струва да издадем книга. Повечето автори, с които говорим, вярват, че след като са вложили всичкото си време за създаване на ръкописа, занапред остава само финансовата инвестиция. За да осъществите успешно своя книгоиздателски проект обаче, необходимо е освен финанси да инвестирате и значително количество време.

Времевият ресурс се разпределя основно за три вида дейности:

– проучване, управление и контрол;

– комуникация с изпълнителите на проекта;

– реклама и маркетинг.

 

Проучване, управление и контрол

Може да звучи стряскащо, но подемането на книгоиздателски проект е равносилно на започването на малък бизнес. Ето защо едно от най-важните неща, които всеки автор следва да направи още в началото, е проучването. Проверете различните условия, които издателствата и професионалистите на пазара предлагат, изяснете си какво точно включват тези цени и защо. Обърнете внимание има ли задължителни изисквания, за да се продава една книга, и кои са добрите практики. Проучете кои са успешните самопубликуващи се автори и какво правят, за да успяват.

Следващата стъпка е сключването на договор с избрания подизпълнител. Нашият съвет е внимателно да прочетете правата и задълженията на двете страни, за да знаете какво да очаквате от съвместната си работа. Тъй като сте възложител и очаквате някой друг да изпълни определени услуги за вас (редакция, корекция, дизайн, печат и др.), едно от основните неща, за които ще трябва да отделите време, е контрол над процеса. Следете постоянно кое докъде е, какво точно правят специалистите, работещи по книгата ви, как ще изглежда тя и защо.

Контролът не се изчерпва с излизането от печат. Поставете си за задача и след това да отделяте време, за да проследявате и записвате продажбите и наличностите от тиража.

 

Комуникация с изпълнителите на проекта

Втората и може би най-поглъщаща времето дейност е комуникацията. Това звучи странно, предвид днешната реалност, която предлага десетки възможности за обмяна на съобщения и информация, но е факт. Препоръчваме ви да отделите време за лична среща с редактора, дизайнера и художника, както и да посетите печатницата. Целта е да се уверите, че всички те са ви разбрали ясно и ще направят точно каквото очаквате. Не забравяйте: вие сте поръчителят, а всички те – изпълнителите. Друг детайл, за който да внимавате при срещите и при обмяната на имейли, е дали избраните от вас специалисти ви слушат напълно безучастно и веднага приемат желанията ви, или наистина искат книгата ви да се получи качествена и са готови да ви спрат или посъветват, ако мислят, че някое ваше изискване не е оправдано и ще отблъсне читателите.

Уверете се, че получавате необходимата информация на всеки етап и не работете с хора, които отказват да ви показват файлове за одобрение.

Реклама и маркетинг

Особено времеемки са и дейностите, свързани с рекламата и маркетинга. Но не са ли те ангажимент на издателството или книжарницата? Постоянно получаваме такива въпроси и винаги отговаряме, че ако сами не вярвате в успеха на своята книга и не работите за него, няма как да се получи. Социалните мрежи и платформите за обмен на информация дават големи възможности за личен контакт с автора, така че читателите определено го очакват. Затова ежедневно отделяйте време за постове, в които споделяте какво ви вдъхновява, какви въпроси си задавате и кои са важните теми и послания в книгата ви. Скоро това ще предизвика интерес и ще завалят коментари и съобщения. Не оставяте феновете си без отговор, защото ще ги изгубите.

Организирането на представяния и срещи с читатели също отнема много време и усилия, но е незаменим похват за популяризирането на книгата. Не го подценявайте и му отделете нужното внимание. В помощ ще са ви книжари, медии и блогъри от различни градове, затова поемете сами инициативата, свържете с тях и им разкажете накратко защо проектът ви е значим и ще заинтригува публиката.

 

В заключение ще кажем само, че времето лети изключително бързо, а процесите по издаването на книга се случват бавно. Затова имайте търпение, бъдете проактивни и дерзайте с вяра в творбата си.

 

Автор: Диана Бойчева

Колко ще ми струва да издам книга?

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

Един от въпросите, който всеки автор си задава, е: „Колко ще ми струва да издам книгата си?“. Много печатници, издателства и други специалисти могат да ви определят цена. Истината е обаче, че зад тези калкулации стоят различни услуги, материали за изработка и качество на крайния продукт. В този текст ще разгледаме отделните елементи, които образуват цената за издаване на книга, и ще обърнем внимание на детайлите, за които да следите, за да не останете разочаровани накрая. Вземете молив и записвайте, защото ще направим реално изчисление!

Противно на общите разбирания, издаването на една книга включва повече от печат. Както винаги сме казвали, важно е да знаете каква е вашата цел и да съобразите решенията си с нея. Ще разделим разходите по издаване на книгата на две групи: разходи преди печат и разходи за отпечатване.

Обем на текста

Сумите, които ще похарчите, преди да достигнете до етапа за печат, би следвало да се изчисляват в зависимост от обема на вашия текст. Или казано по друг начин – редакторите, коректорите, страньорите би следвало да определят цената на труда си на базата на това колко стандартни машинописни страници е ръкописът.


Една стандартна машинописна страница се състои от 1800 знака с интервалите, независимо с какъв размер шрифт е написана или колко страници в Word е книгата ви.


Може да определите точния брой на знаците във вашия текст чрез функцията Word Count.

Ако ръкописът ви е с размер 320 000 знака с интервалите, може да изчислите колко стандартни машинописни страници е, като разделите броя на знаците на 1800:

320000 : 1800 = 178 стандартни машинописни страници

Редакция

Редакцията на текст струва около 3 – 4 лв. на страница, откъдето лесно може да сметнете какъв разход ви предстои. Важно е да знаете, че добрият редактор ще се погрижи посланието, което искате да отправите, да изпъкне, сюжетът ви да бъде безупречен, а сред героите ви да няма слаби образи. Също така добрият редактор не дописва текст вместо вас. Той подхожда с деликатност, но е уверен, когато изисква да направите промени. Доверете му се и няма да съжалявате за вложените пари.

Редакцията за нашата примерна книга от 178 страници ще струва 534 лв.

Тук може да отворим една скоба, като кажем, че редакцията на поезия е доста по-сложна и изисква много знания и опит, така че там цената не се определя от броя стандартни машинописни страници, а по-скоро – от броя стихотворения.

Корекция

Корекцията на граматически, правописни и други грешки – така наречената коректура – струва около 1 лв. на страница. Тук не избирайте по най-ниска цена. Добрият коректор ще прочете книгата ви най-малко два пъти, за да е сигурен, че всички досадни грешки са изчистени. Майсторската работа ще включва и подмяна на дефиси с тирета, замяна на „й“ с „ѝ“ и други.

Уверете се, че книгата ви е прочетена и след странирането, за да бъдат проверени сричкопренасянето, евентуалните размествания, както и коректното изписване на техническата информация.

Корекцията на нашата примерна книга ще струва 178 лв.

Страниране на книгата

Стигаме и до дизайна и странирането на книгата. С цена от 1 до 3 лв. на страница, това е процес, който е едновременно твърде технически и твърде важен. Цената, разбира се, се повишава с усложняване на структурата на книгата – фигури, илюстрации, текстове в изнесени карета, бележки под линия, индекси и т.н. Добрият страньор ще вземе предвид ергономията на четене и детайлите в книгата като титули и раздели между главите. Ще ви предложи да използвате различни графични разделители и ще мисли повече за вашите читатели, отколкото за това да ви угоди с избора на неподходящ, но „модерен“ шрифт.

Странирането на нашата примерна книга ще струва около 220 лв.

Дизайн на корицата

И сега корицата – важна, по-важна, най-важна. Доверете се на добър художник или дизайнер, с опит в работата с книги. Корицата е опаковка и като такава трябва да отговаря на много технически и практически изисквания, за да пасне точно на своята книга и да послужи за представянето ѝ в най-добра светлина. Не се скъпете и си отделете поне 200 – 300 лв. бюджет за това.

Корица: 250 лв.

ISBN

Всяка книга има нужда и от ISBN – издаването му е безплатно и се прави от Народната библиотека. Имайте предвид, че организацията, която го е получила, автоматично става ваше издателство. Това може да изиграе ключова роля в етапа на дистрибуция, тъй като, ако има интерес към книгата ви, търговците ще я търсят чрез нейния издател. Добре е да отпечатате ръкописа си чрез фирма, която поема ангажимент и за разпространението.

ISBN: 0 лв.

Печат

Готови сме за втория етап от издаването – отпечатването. Дигиталните технологии позволяват разумна цена за отпечатване дори на много малки тиражи от книги. Затова не се доверявайте на хора, които ви казват, че трябва да отпечатате поне 1000 броя. Вие сте човекът, който инвестира в книгата и който има маркетингов план за продажбата ѝ, така че вие ще определите тиража. Конкуренцията при печатниците е голяма към момента и рядко някой ще се опита да ви вземе неразумно много пари за тази услуга. Когато искате цена за отпечатване, е важно да изясните точно каква хартия харесвате, как си представяте корицата (картон, ламинат, други ефекти), както и да имате идея за точния размер на изданието ви. Ако не определите тези параметри, може да се окаже, че различните цени за печат, които получавате, са базирани на различни спецификации и са практически несравними.

Печатът на нашата примерна книга с размери 130/200 мм, 220 страници, 70 гр. обемна хартия, черно-бял печат, корица на едностранен хромов картон (300 гр.), цветна от едната страна и ламинирана с мат, в тираж 500 би струвал средно около 3 лв./брой.

Печат: 1500 лв.

Общо за целия примерен проект: 2452 лв.

Бихме искали да подчертаем, че посочените цени се базират на нашия опит и вяра в това, че качествената книга е проява на уважение както към автора, така и към читателите. Разписаната тук калкулация няма обвързващ характер, а има за цел да ви ориентира в механизмите за изчисляване на книгоиздателските услуги.

И не на последно място в процеса по издаване на книга се включват и друг тип ангажименти: отделено време, комуникация с различни специалисти, управление на целия проект и отговорност към него. Тoзи вид „разходи“ ще разгледаме допълнително в следващ материал по темата.

Желаем ви успех!

Автор: Диана Бойчева

Основни разлики между традиционното книгоиздаване и самопубликуването

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Днес всеки, който иска, може да издаде книга, стига да си плати за това.

Самопубликуването е за автори, които са отхвърлени от издателствата и се издават за своя сметка.

Никой не чете самопубликуващи се автори, те издават книги само за да задоволят егото си.

Ако се интересувате от четене, писане или книгоиздаване, вероятно десетки пъти сте попадали на горните констатации. Доближават ли се до реалността, или се движат по ръба на стереотипните клишета – това вече е отделен въпрос.

Със сигурност е вярно, че в общия случай авторите, които издават сами книгите си, правят финансова инвестиция, за да реализират проекта и целите си. Съществуват обаче и краудфъндинг платформи, които срещат пишещите с техните читатели на по-ранен от книгоиздаването етап. 

За да разграничим самопубликуването от не съвсем правилните представи за него и най-вече, за да бъдем полезни на всеки, който се интересува от този въпрос и се припознава като независим творец и създател на съдържание, ще ви представим поредица от материали по темата.

Започваме с основните разлики между самопубликуването и традиционното книгоиздаване.

Селекция и решение за издаване

Когато изпратите текста си към традиционно издателство, той ще бъде оценен от редактор както по отношение неговата стойност, така и в контекста на конкретния издателски профил и програма. Ако след селекцията от предложените за публикуване ръкописи вашият бъде одобрен, ще получите покана за издаване и подписване на договор.

Като самопубликуващ се автор вие имате свободата да се допитате до мнението на професионалист и/или бета-читатели – дори е препоръчително да го направите. Без значение от подхода и обратната връзка, която получите, крайното решение за издаването на книгата ви остава изцяло ваше.

Идейна концепция и план за действие

След като имате подписан договор с издател, негова е грижата да модeрира потока от съдържание и информация между всички участници, които ще работят по книгата ви. Той е наясно със стъпките, които трябва да бъдат предприети, последователността им и значението, което имат, за да се постигне максимално добър продукт.

Когато вземете решение да издадете книгата си самостоятелно, вие също така трябва да начертаете ясен план за действие, да го следвате и да имате сигурността, че благодарение на него, книгата ви ще бъде издадена така, както трябва и разбира се, както на вас ще ви хареса. Не на последно място – ако целите продажба, изданието ви трябва да има търговски вид и да съдържа нужните за това елементи. С две думи – нуждаете се от ясна стратегия за вашата книга.

Инвестиция и възвръщаемост

След като издателят е инвестирал в заглавията, които е селектирал, той, естествено, търси реципрочна реализация, стреми се към налагане на името си както на пазара, така и в представите на читателите. При добро позициониране и положителен баланс на приходите и разходите би могъл да влага средствата от силно комерсиалните заглавия в публикуването на дебютиращи автори или по-специализирани жанрове, различни каузи и профилирани културни мисии.

Както вече споменахме, като автор, взел решение да издаде сам книгата си, обикновено плащате лично за реализацията на своя проекта. Инвестицията е в две основни направления – производствени ресурси и ангажиране на професионалисти, които да работят по отделните етапи. В случаите, когато опитате да направите почти всичко сам, имайте готовност да отделите повече време за проучване, реализация и координация.

Мотивите ви могат да бъдат различни – популярност, възвръщаемост и печалба, подаръци за роднини и приятели, създаване на рекламен продукт, популяризиране на кауза и много, много други. В зависимост от заложените цели, трябва да се направи и адекватна преценка за средствата, които ще вложите, и за тиража на книгата ви.

Етапи на книгоиздаване

Ако книгата ви се издава от традиционен издател, основните етапи, през които ще премине вашият ръкопис, са редакция, корекция, предпечат (страниране и дизайн), втори коректорски прочит, одобрение за печат, печат и/или подготовка на файла за формат, подходящ за електронно книгоиздаване, промотиране и маркетинг.

По пътя на самопубликуващ се автор трябва да преминете през същите стъпки. Възможно ли е да прескочите някоя от тях? Да, но със сигурност от това ще пострадат качеството на книгата ви, потенциалът ѝ за добра реализация и най-вече – читателското преживяване.

Приход за автора

Авторският хонорар в традиционното книгоиздаване се движи в порядъка от 10% до 15%. Според различни модели и договорни отношения е възможно авансово плащане преди издаването на книгата и/или отчетност, базирана на продажбите през определен период от време.

Когато издавате книгата си като независим автор и инвестицията за този проект е във вашата кошница, приходът за вас от всеки продаден екземпляр е между 45% и 60% от коричната цена. Разликата се базира на начина, по който приходите се отчитат към вас – като към физическо лице или фирма, която е регистрирана или не по ДДС.

Имидж и разпознаваемост

Утвърдените традиционни издателства се асоциират с престиж, разполагат с мрежа от контакти и доверие, имат определен статус както пред книготърговците, така и пред медиите. Maкар и за читателите логото да не е от определящо значение, има и такива, за които то е важно и са готови да му се доверят заради установената репутация.

В случай че сте дебютиращ самопубликуващ се автор, трябва да положите допълнителни усилия, за да запознаете публиката с името си и това, което правите. Най-хубавата „новина“ е, че по отношение на читателите сте не само на равна стартова позиция с традиционния издател, но дори имате и предимството на личния и директен контакт с публиката – един от най-големите ви активи.

Дистрибуция

И докато пряката връзка с читателя е огромно предимство на самопубликуващия се автор, един от основните проблеми, пред които може да се изправите след отпечатването на книгата ви, в случай че не работите с издателство, е дистрибуцията в книготърговската мрежа. Тя има свои правила, изисквания, закони и документални „аксесоари“. Отнема време, свързана е със складови пространства, отчетност, физическо зареждане, контакти с различни контрагенти (вериги книжарници, отделни книготърговски обекти) и куп други вълнуващи дейности.

Обратно, традиционният издател има изградена мрежа от отношения с книготърговците, познава се с тях, има логистична процедура, която следва, счетоводство и всичко, което е нужно за зареждането, продажбата и отчетността на реализираните на пазара книги.

За щастие на всички страни – и на авторите, и на книжарниците, съществуват дистрибутори, които работят с всички книжарници и могат да бъдат посредници между тях и независимите автори.

Автор: Стела Маркова