Етикети

, , , , , , , , , ,

В средата на месец март 2015 г. Радослав Гизгинджиев издаде втората част от своята трилогия „Рай“, така в офиса на „Фабрика за книги“ пристигна претоварено пале с целия тираж на книгата „Вратите“. Докато Радослав подписваше екземпляри, всеки от търговците на едро зареди обекта си с новата творба. Някои взимаха по 100 броя, други дори се връщаха два пъти… за да поискат и автограф.
Седмица след началото на еуфорията палето с „Вратите“ е отдавна разтоварено, а книгите са вече по книжарниците из цяла България. Зарадвани от успешната кампания и отпочинали след интензивната обща работа, помолихме Радослав за интервю, в което да посъветва своите самопубликуващи се колеги и да сподели опита си.

Радослав Гизгинджиев
– Представи се с няколко изречения. Кой е самопубликуващият се автор Радослав Гизгинджиев?
Радослав Гизгинджиев е едно 28-годишно хлапе, което обича да снима; да изобразява света в себе си навън и да го споделя с хората – чрез писане; снимане. Обичам да създавам реалности чрез всевъзможни начини и форми. Завършил съм „Кинорежисура“ и първата ми книга „Рай“ всъщност е пренаписан мой киносценарий.

– Кой е най-важният урок за самопубликуването, който си научил?
–Много уроци научих и всички са важни, особено когато се опитваш да създадеш нещо, което да е близо до световните тенденции – провокативно и искрено. Научих, че ако в екипа ти има само един непрофесионалист, той може да жигоса продукта ти с глупостта си и да провали цялата работа. За мен писането е най-лесното – трудната част идва после – материализирането на книгата – тогава идва екипната работа. По образование съм режисьор – мога да водя екип след себе си; да организирам и вдъхновявам, но в киното една грешка може да коства много пари. Най-важният урок бе и най-неприятен за мен: не се доверявай преди да провериш качествата на човека отсреща. В България много се афишира кой какво прави, кой как помага; как се правело път на младите – това е една тотална лъжа и глупост. Не го казвам за пръв път, но никога повече не бих участвал в литературни, филмови или каквито и да е било фестивали с българско жури. Познавам ужасно много хора, които се бият в гърдите колко много правят за културата, но истинските мотиви са провокирани от секс, гювеч и комплекси.

– Какво според теб прави книгата продаваема?
– Стилът, провокацията и искреността, с която е написана. Една книга задължително трябва да изглежда и добре. Позиционирането й сред хората – тя трябва да е като добър дух, който ще им носи наслада, вдъхновение или ще им помага в трудни моменти. Сред толкова много лъжи и бит хората са жадни за искрени творци – някой да изкрещи думите им, ако щете – мечтите им, сънищата им. Книгата може да бъде продаваема само и единствено, ако в нея читателят разпознае своя копнеж; своето светоусещане – тогава той споделя с приятел, родител, съсед. Така хората започват да искат тази книга в дома си, искат тя да се превърне в част от любимите им предмети.

– Кога идва успехът?
– Когато видя, че съм вдъхновил хората с по-голям замах и страст да живеят този странен живот, в който сме всички ние. Имал съм и 2 и 200 и за мен успехът не се измерва с пари и популярност – заради това казах, че съм хлапе на 28 години – защото повечето хора биха казали, че това е наивно. Както много пъти съм казвал на приятели – аз имам един фотоапарат, лаптоп, филми и книги. Осъзнавам, че ние всички сме за малко тук и за мен би било прекрасно да получавам и изразявам още повече любов. Ще излъжа ако кажа, че не мечтая за къща с изглед към морето, но за мен това не е успех, а моя си мечта.

– Как един автор кара книжарите да го забележат и да популяризират произведенията му?
– С добронамереност и откровеност. Хората не са „маркетинг“ – на първо място те имат сърца. Ако ги докоснеш естествено, те ти казват: „Аз те харесвам и съм с теб!“.

– Каква е правилната реакция към евентуалните негативни ревюта и оценки?
–Няма правилна и неправилна реакция – всеки автор, на каквото и да е било нещо, има право да защити своето произведение и своите читатели. Аз лично съм го правил публично един-два пъти, точно защото обиждаха повече читателите, отколкото мен – не ме е срам от това и не съжалявам. Има мит, че това е грешно и е признак на слабост. Нима вече е признак на слабост да се изразиш? Аз съм темпераментен човек – понякога се ядосвам, понякога се смея на негативни ревюта. Всеки както го усети. Но със сигурност човек не трябва да е непрекъснато над нещата. Мисля, че никой не може да е над нещата, както и да реагира така – на всички нас ни пука, защото сме хора.

– И последно: какво ще посъветваш авторите, които работят по своята първа самопубликувана книга?
На първо време да са откровени, когато пишат. Да се заредят с много търпение след като завършат романа. Ще има много препятствия, обезкуражаващи фактори и непрофесионалисти. Ще има „приятели“ около тях, които могат да се опитат да ги разубедят. Ще ги посъветвам до край да вярват в историята, която искат да разкажат.

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Реклами