Етикети

, , , , , ,

Като автор на пет романа, Симеон Илиев има какво да сподели за силата на думите и книгите, както и за самопубликуването в България. Поговорихме с него за конкретното – новата творба „Изпарения“, но и за общото, голямото, цялото. Влюбен в свръхреализма и авангардния стил на писане, той повежда читателя към дебрите на панеления квартал, където се оказва, че живеят младежи с големи мечти и борбени души. Разпитахме го за тях, за вдъхновението и за писането въобще. 

„Изпарения“ разказва за социалните битки, които младите хора водят. Защо избрахте точно тази тема?

kor1Никога не избирам определена тема, която да е основната в текста. Идеята ме обсебва, търпя, обработвам я в главата си и когато е непоносимо за мен да я отлагам, пиша. Често се оставям на подсъзнанието да ме води, на инстинкта и на слуха. Тоест как звучи в главата ми това, което пиша, докато творя. Рядко поправям написаното. А ако все пак се отдам на изкушението, се стремя да не се увличам, иначе може да продължи до безкрай.

Да, вълнувам се от средата, в която се намират героите ми, и най-вече от това как всичко външно им влияе. Или как обществото „отглежда“ своите младежи. Всичко, което ги заобикаля, им се отразява, променя ги за добро или лошо. Колкото и непукист да е един човек, невинните обиди, малките детайли от ежедневието ще му въздействат. Като прибавим към това ежедневие и липсата на финансова стабилност, липсата на любов и разбиране от близки и приятели, ще осъзнаем, че прозаичното не е така маловажно, както може би някои смятат. Иначе в „Изпарения“ основната тема е любовта. Аз пиша за три вида любов: когато я нямаш, но силно я желаеш, когато си я намерил, но връзката е възпрепятствана от обстоятелствата и когато си се разделил окончателно. В тази книга любовта е незнание, несигурност и очакване. Това е и лайтмотивът, и основната тема.

Има ли рецепта за изграждането на пълнокръвни образи? Откъде дойде вдъхновението ви – от разговори на живо с подобни младежи, от наблюдение, от какво друго?

Не знам дали съм успял да изградя пълнокръвни образи. Иска ми се да вярвам, че е така. Ако човек има някакъв талант, той преди всичко му е даден и е един вид само проводник на тази велика енергия. Така че този човек ще притежава и прозорливост, и наблюдателност, и въображение, и дори силна памет. Упорството и практиката само ще спомогнат на твореца в труда му.

Свръхреализмът присъства не само в „Изпарения“, но и в предходния Ви роман – „Разговор от живота“. Разкажете повече за този стил на писане.
Стилът ми е различен… Винаги съм искал да е така, независимо от влиянието на световните гении. Мисля, че един такъв гений бе казал, че ако подражаваш на всеки, пишеш като никого. В първите си книги повече се вълнувах от модерния класицизъм, най-вече в стила на писане. Но все повече се увличах от неясното, с все по-малко тежки описания на предмети или герои. Или: колкото по-малко показвам на читателя, толкова повече той да има възможността да прецени и приеме по свой вкус реплика, сцена – произведението! Не обичам да съществувам в литературни рамки, така също винаги се стремя да не притискам читателя и той да не е просто безучастен наблюдател. Тоест да не отнема изцяло възможността му да разсъждава и само да се обляга на написаното. Искам с малко краски (понякога неясни) да нарисувам картина, която всеки да разбере според възприятията си.

Увличате се по авангардното. Какво е мястото му в творбите Ви?
Мисля, че не трябва да се пише по определени правила, като изключим, разбира се, основните. Все пак трябва поне малко да те разберат, така че понякога без да сложиш запетайка ще е трудно. Иначе авангардното ми се ще да има голямо място в творбите ми, но не знам дали е така.

Какво трябва да знае един български писател, който тепърва поема по пътя на самопубликуването? Споделете опита и впечатленията си.
Бих посъветвал всеки, който иска да става писател, да забрави за това и да прави нещо друго. Защо? Това е най-изморителната човешка дейност, а същевременно с това най-неблагодарната. А ако се случи така, че желаещият е и горделив, ще страда, независимо дали постига успехи. Но ако искаш да пропуснеш истинския живот и да живееш в измислен свят, в който нищо друго няма огромно значение, освен твоите размисли, фантазии и мечти, заповядай!

Интервюто води: Петя Димитрова

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Реклами