Радослав Гизгинджиев за социалните сюжети, в които участва


14600935_10210984461828354_8561757278844004723_nЗа Радослав Гизгинджиев сме ви разказвали неведнъж, но обикновено сме акцентирали върху книгите и постановките му. Този път се срещаме, за да поговорим за социалните проекти, в които участва и влага голяма част от енергията си.

Тази година беше лектор в Международната научна конференция по сугестопедия и представи пред аудиторията си своята гледна точка за внушението на словото. Предстои ти участие в TЕDxVarna, какво да очакваме от него?

– Ще разкажа за възможността да преобърнеш Бездната и да я превърнеш в Небе – природата на двете неща е една и съща. Летим или падаме – това е избор. За да се случи това преобръщане на Бездната – трябва да се разпадне Реалността – всъщност това е моята тема: „Разпадане на Реалността“. Това е процесът, който винаги ме е вдъхновявал, но и разтърсвал. Има моменти в живота, които могат да счупят реалността – болезнено или вдъхновяващо – това пак е избор. Никой не може да избяга от бесовете си, но това не означава, че от тези бесове не може да се родят нови божества – осмислени, красиви, осъзнати и преднамерени.

Тези мотиви читателите познават и от твоите книги. Как се чувстваш в амплоато си на презентатор на идеи на живо?

– Приятно е – енергията е различна от тази да пишеш – тогава си само ти и мислите ти. Когато си пред хора – си ти и другите. Публиката може би не го осъзнава, но по един невербален начин се превръща в съавтор на думите, които можеш да изречеш, когато разказваш нещо пред тях.

14886109_10210984057498246_671366825_n

Ти самият си съавтор на поредица от инициативи, свързани с Дневния център към Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец. Разкажи ни малко повече.

– Историята започна преди 3 години – бях част от проект, свързан с раковоболни хора в терминален стадий. Случайно се запознах с директорката на дома – д-р Георгиева. Много я харесах като човек – тогава домът трябваше да бъде обединен с Дневния център за деца аутисти. Трябваха малко пари и добри хора, които да подкрепят безвъзмездно проекта – свързах дома с мои приятели, моноспектаклите ми се играха благотворително в „Нощ на театрите“ и след една година успехът беше реалност. Всичко е сполучливо – по-късно имах възможността да се срещна и с част от децата – разбира се, влюбих се в тях. Наред с редица културни събития, които организирах това лято в Старата столица, организирах и няколко поредни издания на „Благотворителен базар“, в който гражданите се събрахме и продавахме ненужните си вещи, за да подпомогнем с още този дом – в случая парите бяха за Сензорната зала за деца аутисти.

14958787_10210983913934657_1593615797_nИмаше и едно издание, в което продавахме, за да помогнем на едно младо момче да събере средства за специфични химиотерапии. Хубаво е да кажа, че в едно от изданията ме подкрепи приятелката и колежка Людмила Филипова, която също дойде да продава благотворително. С този дом ме свързват много неща – харесвам условията, в които гледат децата, усещането за истински дом, което са създали целият екип и директорката. Много се радвам, че познавам всички тях, че съдбата ме свърза с това място и че понякога мога да помагам с нещо – аз и всички и добри хора, които подкрепиха базара в Търново.

Тази есен участваш и в една друга кампания, свързана с подкрепа на онколбоните хора. Кога и къде можем да видим резултатите от нея?

– Идеята на тази кампания е известни личности, общественици, журналисти и лекари да се снимат с тениски, носещи определени послания, с които да провокират обществото да прави периодични прегледи. Целта е да се диагностицира навреме едно евентуално онкологично заболяване. Изложбата, в която имам удоволствието да участвам, се откри oт столичният кмет, г-жа Йорданка Фандъкова, пред Народния театър.

Да се върнем един въпрос назад – „Благотворителен базар“ – инициативата, която се проведе през лятото във Велико Търново, беше пример за това, че хората по природа са склонни да обединят усилия в добрите каузи. Спомена, че по време на едно от изданията рамо до рамо с теб е била Людмила Филипова. Но ти всъщност работиш по различни проекти и с много дебютиращи автори. Какво даваш и какво ти дава това?

– Безверието ни един към друг е най-обезкуражаващото нещо в бита ни. Трябва да си помагаме – има хора в България, за които си струва. Работил съм и с Даян Шаер по проекта за Сирия, с Ралица Генчева – също. Имам изключително добри впечатления и от двете.

Мисля, че това е тема за отделен наш разговор, която би била интересна и за други дебютиращи автори.

– С удоволствие.

Интервю на Стела Маркова, Фабрика за книги

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: