Ралица Генчева: „Човек трябва да се грижи за това, което създава“

14064054_1081164471937606_213354679719273754_n

За по-малко от половин година Ралица Генчева преиздава два пъти дебютната си стихосбирка „Този път, за да ме чуеш“. Третият тираж на книгата ни среща с нея, за да поговорим за крайъгълните пътища и упоритата работа, която свързва авторите с техните читатели.

Да започнем с директен въпрос: преди да се обърнеш към екипа на „Фабрика за книги“, предлагала ли си стихосбирката си за издаване на друго място?

Да, преди година и половина пратих ръкописа си до редакцията на известно издателство, но получих отказ. Това ме накара да си помисля, че няма смисъл, и дори почти се отказах от идеята. Близък за мен човек ме мотивира да продължа напред.

И реши да издадеш книгата си без логото на утвърдено в представите на публиката име?

За мен качеството на една книга не зависи от издателя, сигурна съм, че и за читателите е така. По-скоро отказът ме накара да се съмнявам в себе си и в книгата. Затова ми трябваше време да потърся друг вариант и да опитам отново.

Връзката с читателите ти е очевидна. „Този път, за да ме чуеш“ оглавява месечните класации на БГкнига, а името ти фигурира в списък на „обществото на виртуалните поети“. Очаквано, коментарите се популяризират – за прохождащите писатели ти си пример за успех, за критично настроените – по-скоро временен хит. Сигурна съм, че и за двете страни би било интересно да научат какво стои зад постигнатото от теб.

Зад постигнатото от мен стои… любов. Пиша за съществуването или липсата й. Липсата й е най-големият проблем на времето, в което живеем. А дефицитът създава търсене. Може би това се крие зад успеха на книгата. За първи път чувам за материала на „Егоист“, не се имам за успял, още по-малко поет. Заместители се появяват ежедневно за всичко – това, което нямаме в телата си, може да запълним, но това, което липсва между хората, няма с какво. Аз се опитвам да запълвам кухините с думи.

Любовта е движещата сила, без съмнение. Но преди нашата първа работна среща, когато книгата беше все още само проект, ти имаше хиляди последователи на страницата „Charly Wildе“. Поправи ме ако греша, но тази връзка с публиката изисква време и постоянство?

Разбира се. Чарли съществува от две години – есента на 2014. През това време не съм спирала да пиша и да споделям. Почти всеки ден след работа отделям време, колкото е нужно, за да публикувам нещо, да отговоря на всички съобщения, да прочета коментарите. Човек трябва да се грижи за това, което създава.

Грижата понякога включва и битки. Като самопубликуващ се автор ти имала ли си непреодолими препятствия? Усещала си някаква цензура или тенденциозно отношение?

14708304_10157732159780457_6336483077130736750_nКогато направихме второто представяне на книгата в известен литературен клуб, обявен като подкрепящ авторите, ръководството се опита да отмени събитието ни или да го отложи, след като беше уговорено месеци преди това. Предполагам се е появил по-„важен“ автор с желание за същата дата. След оплакване в дирекцията на НДК, датата беше запазена. Въпреки рекордния брой хора, присъствали на събитието, от клуба отказаха да публикуват снимките от него. Аз съм реалист, не преекспонирам нещата. Също така мразя да се оплаквам. Мразя и битки, макар че мога да ги водя. Но мразя и несправедливостта, затова няма да премълчавам такива случки. От тихи роби нямаме нужда във време, в което ние сме тези, които да донесат промяна.

Какво би посъветвала авторите, които пишат и искат да видят думите си, тиражирани под формата на книга?

Бих посъветвала авторите да са смели и да не се страхуват да споделят мислите си, било то на хартия, виртуално или както преценят. Издаването на книга е естествена стъпка според мен; като четящ (хартиени) книги човек, за мен това си остава незаменимо. Електронното пространство е нещо като чернова, на която обаче веднага виждаш оценката. Книгата си е беловата (и тази дума й отива).

Интервю на Стела Маркова, Фабрика за книги

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: