Етикети

, , , , , , , ,

Ако сте писател, който отделя внимание на интернет (как би могло да бъде иначе?), вероятно редовно сте засипван със статии от типа „Съвети за писането от Джек Лондон“ или „Десет правила за писане на кратки разкази“. Макар множеството от тях да се повтарят и да не изпъкват с особена оригиналност, всяко кликване на линк е надежда за получаване на брилянтна идея или вълшебно окриляване от древногръцката муза. И почти всеки източник се оказва разочарование. Това е кратката ни селекция на най-глупавите съвети, които надали ще ви научат на нещо полезно, но поне ще ви усмихнат с абсурдността си.

Ето един урок по творческо писане. Първо правило: Не използвайте препинателни знаци. Те са травестити-хермафродити, представляващи абсолютно нищо. Всичко, което показват, е, че сте посещавали колеж.“

Кърт Вонегът

Макар Вонегът да е един от най-популярните писатели от втората половина на XX век, отричането на пунктуацията си е несъмнено изсилване от негова страна. Проблемът е, че дори просто да се е шегувал, съветът му има потенциал да генерира легион читатели и фенове, които престават да използват точка и запетая до края на живота си. Плюс това голяма част от класическата и модерната литература, която си струва да бъде прочетена, изглежда като да е писана от автори, посещавали висше учебно заведение. Вирджиния Улф е добър пример, макар да не е учила в колеж.

Представяме ви следващото прозрение, което звучи по-съвестно и идва от Елмор Ленард:

Не описвайте в големи детайли места и неща.“

Давали ли сте си сметка, че съветите обикновено ни лишават от нещата, които обичаме? Ако казаното от Ленард беше задължително правило, нямаше да имаме писатели като Жорж Перек, който в своята „Животът. Начин на употреба“ пресъздава в изключителни детайли предметите във всяка една от стаите на седеметажна сграда в Париж.

Във връзка с описателността, се включва неуместно и Нобеловият лауреат Сър Видиядхар Сураджпрасад Найпол:

Едно изречение не бива да включва повече от 10-12 думи.“

Което добре се допълва с думите на драматурга Дейвид Хеър:

Пишете единствено когато имате какво да кажете.“

На повърхността си последната препоръка не е толкова лоша. Ако й посветим време и я разтълкуваме по-сериозно обаче, тя постулира свят, в който всички обработваме и изразяваме мислите си по един и същ начин. Може би Хеър е интроверт и обмисля какво иска да изрече, преди да го направи, но не всеки работи по този начин. Ако всички чакахме да ни дойде мъдрост, която да кажем, вероятно много от нас нямаше да говорят изобщо.

И за да е градивен финалът, представяме ви шантавата, но истински поучителна история на Катрин Дейвис относно това как е разбрала, че трябва да преустанови работата си по своя първи роман.

Първият роман, който написах, беше ужасяващ, какъвто е случаят с повечето първи романи. Сложих го в кутия и го скрих някъде. Вече дори не знам къде е. Когато работиш по роман, идеята, че не е лесно да бъде написан, те преследва и това е едно от нещата, с които трябва да се бориш. Неизбежно е да се запиташ: „Това проблем, който трябва да преборя с постоянство ли е, или си губя времето с ужасен роман, от който трябва да се отърва?“.

Мислех над въпроса докато една нощ не сънувах нещо. По онова време живеех в провинцията. В съня си отивах към конюшнята и един кон изви шия над вратата. Това беше Мистър Ед, говорещият кон. Той ми каза „Отегчително еее“ и разбрах, че има предвид романа ми. От този момент нататък сложих романа в кутия и продължих към следващия проект, който се превърна в дебюта ми – „Лабрадор“. Всичко се случи, благодарение на Мистър Ед.“

Макар да не представляват точно съвет и да са забавни, тези думи обхващат най-сериозния проблем, който авторите срещат по цялото протежение на писателското поприще, независимо дали са успешни или не. Никой не обича книги, които звучат нагласено и мислено, сякаш създателят е търсел чуждия съвет (освен ако не идва от говорещ кон). Читателят очаква послание, в което да се преоткрива, докато се развива – книга, предизвикваща с форма и емоция. Затова ограничете четенето на съвети, които уж трябва да ви снабдят с успокоение, че сте на прав път. Заредете се с увереност от факта, че единна правилна посока просто не съществува.

Текста преведе и адаптира Георги Вълков.

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Източник: Dutton, Danielle. On Terrible Writing Advice From Famous Writers // Literary Hub, 16.03.2016. Available from: https://lithub.com/on-terrible-writing-advice-from-famous-writers/

Реклами