Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Защо някои книги ви карат да прелиствате страница след страница, все по-напрегнато задавайки си въпроса: „Какво става по-нататък?“, а други, макар и умни и добре написани, се влачат като мътните води на великата река Ганг? Отговорът е сложен и се крие във всички елементи на текста – персонажи, сюжет, гледна точка, обстановка, сцени, диалози, стил и други, с които ще ви запознаваме в следващи материали. Безспорно е обаче, че трите най-важни ключа към увлекателния разказ са умело планираната структура, интересните действащи лица и убедителният диалог. И дори да сте от най-„интуитивните“ писатели, които творят, водени от вдъхновението си, винаги си струва да отделите част от времето за работа по втората (третата, четвъртата…) чернова, за да усъвършенствате тези страни от ръкописа си.

В предишна статия от нашия блог ви запознахме с пътя на героя – един от най-често използваните шаблони за разказване на истории, описан от американския антрополог Джоузеф Кембъл. Днес ще ви представим още една гледна точка към композицията на интересната история, този път идваща от театъра и киното – така наречената триактна сюжетна структура – и как да я прилагате при планирането на своя роман, кратък разказ, пътепис или документална книга.

Триактната структура

Най-просто казано, теорията за триактната структура гласи, че повечето интересни филми, театрални пиеси, романи, видеоклипове и компютърни игри имат начало, среда и край – или Първо, Второ и Трето действие. В Първо действие читателите се запознават с протагониста (главния герой) и неговия свят; във Второ действие проследяват как той се опитва да разреши някакъв проблем, да победи своя най-голям враг (антагониста), да постигне някаква своя важна цел; в Трето действие ставаме свидетели на окончателната му победа (или на окончателното му поражение), което е и краят на историята.

В идеалния случай Първо и Трето действие обхващат по около една четвърт от целия обем или времетраене на творбата, а Второ действие – около половината. Разбира се, тези съотношения са приблизителни – не е необходимо да броите дума по дума всяка от частите на романа си (за това е измислена функцията Word Count) и да съкращавате с хирургическа прецизност всяко изречение, излизащо извън „нормата“.

Другите две големи „тайни“ на триактната структура са конфликтът и т. нар. сюжетни точки – важни моменти от историята, чието присъствие в твоя план гарантира, че читателите няма да оставят книгата дори когато по телевизията започне любимото им риалити (впрочем телевизионните сценаристи са майстори на триактната структура). За конфликта ще ви разкажем повече в следваща статия, посветена на персонажите, а днес ще обърнем внимание на сюжетните точки. Колко точно са те и как е най-добре да ги наричаме, е проблем, който вълнува само литературоведите и преподавателите по творческо писане (а те рядко са на едно мнение по какъвто и да е въпрос). Ние избрахме десет ключови момента и ще ви ги представим действие по действие, като десет стъпки към изграждането на перфектната история.

Първо действие

1. Кукичка

Вашата история започва с кукичка – въпрос, понякога явен, понякога скрит, който възбужда любопитството на читателите и ги кара да се чудят какво става после. Това е първата възможност, която имате, за да привлечете вниманието им, и може би последният шанс да ги убедите да продължат да четат. Кукичката трябва да се появи в първа глава, по възможност още на първата страница, а най-добре – още в първото изречение.

2. Катализатор

Катализаторът е онзи момент в Първо действие, когато главният герой (протагонистът) за първи път се докосва до основния конфликт. Това е случката, от която започва голямото противопоставяне, или събитието, което задвижва действието. Не го бъркайте с Кукичката – тя е първата брънка от причинно-следствената верига на сюжета, а Катализаторът е началото на основния конфликт още преди протагонистът да бъде въвлечен в него. Ако разположите Катализатора около средата на Първо действие, ще можете спокойно да въведете читателите в света на своя разказ или роман и да ги запознаете с проблема, който стои в основата му, преди да започне истинският екшън.

3. Завръзка

Протагонистът научава за основния конфликт в момента на Катализатора, но се ангажира с него чак чрез Завръзката. Дори и ако Катализаторът е голямо и значимо събитие, например избухването на война, конфликтът не засяга истински главния герой до момента, в който го мобилизират. Завръзката настъпва към края на Първо действие и би могло да съвпадне с Първия обрат или да бъде различна случка.

4. Първи обрат

Първият обрат е границата между Първо и Второ действие – приблизително там, където свършва първата една четвърт от романа (разбира се, не е необходимо да пресмятате точното местоположение, но целта ви като писател би трябвало да бъде трите обрата да разделят романа ви на четири приблизително равни части). Това е моментът, в който за протагониста всичко се променя. В Първо действие сте обрисували нормалния свят на главния герой, запознали сте читателите с второстепенните персонажи и обстановката, изяснили сте какъв е основният конфликт и какво ще се случи, ако не бъде разрешен. Първият обрат преобръща този нормален свят и протагонистът трябва да реагира на новото положение.

Второ действие

5. Първа половина на Второ действие

През първата половина на Второ действие протагонистът се опитва да отговори на отправеното му предизвикателство. След Първия обрат светът му се е променил – и не към по-добро (освен ако не пишеш много нестандартна история). В следващата една четвърт от книгата, до Средната точка, той ще се бори главата му да остане над водата.

6. Средна точка

Средната точка е вторият сюжетен обрат в твоята история. Точно както Първият обрат е разтърсил из основи света на героя ви, така сега всичко отново се променя, защото героят е достигнал до някакво съществено прозрение. Преди Средната точка той само е отвръщал на ударите на съдбата (и на антагониста); сега вече разполага със средства да предприеме активни действия. Средната точка, както подсказва и името ѝ, се намира приблизително в средата на историята и разполовява Второ действие.

7. Втора половина на Второ действие

След Средната точка е време героят ви да премине в атака. Той вече няма да чака неговият противник, антагонистът, да инициира всички битки, а ще започне да се отърсва от съмненията си и да следва собствените си планове. Втората половина на Второ действие започва със Средната точка и приключва в началото на Трето действие, като също обхваща една четвърт от книгата.

Трето действие

8. Трети обрат

Това е последният сюжетен обрат, в който отново всичко се променя и протагонистът достига дъното. Той най-после е принуден да анализира предходните си действия и мотивацията си, да разпознае собствените си разрушителни или неефективни нагласи и да се откаже от самозаблудите, които до този момент са му пречели да постигне целта си. С Третия обрат започва Трето действие, което би трябвало да е последната една четвърт от вашата книга.

9. Кулминация

Кулминацията е смисълът на цялата история. Тук основният конфликт най-после трябва да бъде разрешен завинаги, по един или по друг начин. Макар че напрежението нараства през цялото Трето действие, същинската Кулминация обхваща последната една десета от историята, а Кулминационният момент настъпва в самия край – може би една или две сцени преди последната страница.

10. Развръзка

Развръзката придава завършеност на вашата история. Ако Кулминацията е вдишването, Развръзката е издишването. Тук показвате на читателите си как главният герой ще реагира на събитията от Кулминацията. Как се е променил като човек в сравнение с началото на историята? Как се е трансформирал неговият свят? Как изглежда бъдещето му сега? По същество разказът ви вече е приключил, така че няма нужда да проточвате излишно Развръзката – достатъчно е да довършите накратко всички сюжетни линии, които сте подхванали, и да позволите на читателя да затвори книгата с чувство на удовлетвореност.

Да структурирам или… да структурирам?

Ако предвидите тези важни моменти в своята история и се придържате стриктно към плана си, вече сте използвали едно от най-важните оръжия в писателския си арсенал – структурата на разказването. Вероятно всички тези точки, части и съотношения в момента ви се струват почти толкова сложни, колкото контролните по математика в училище, но с няколко прости упражнения скоро ще започнете да ги разпознавате навсякъде и дори няма да ви се налага специално да ги чертаете на лист хартия, преди да седнете да пишете.

Най-напред се опитайте да разпознаете десетте ключови момента в сюжетите на любими романи, разкази, филми и телевизионни сериали. Съветваме ви да започнете първо с телевизията и филмите, защото там изключенията и специалните случаи ще са най-малко. Когато това упражнение започне да ви се получава с лекота, създай свои сюжетни схеми, включващи десетте стъпки – може да ползвате старите, повече или по-малко завършени творби или да измислите съвсем нови истории. Изберете една от тези схеми, която ви вълнува най-силно, и напишете цял разказ по нея, а след това го дайте на любимите си читатели за мнение.

Разбира се, не всяко художествено произведение се подчинява на правилата на триактната структура. Няма да ви е трудно да намерите примери – да речем, в европейското арт кино или в модернистката литература. Със сигурност ще забележите обаче, че в основата дори и най-авангардният литературен или филмов проект има начало, среда, край, завръзка, обрати, кулминация и развръзка, т.е. някаква структура. За да усетите още по-добре как този механизъм работи „отвътре“, след като сте начертали една сюжетна схема (поне в главата си), може да разкажете своята история, пропускайки един-два ключови момента или размествайки и променяйки малко елементите (но все пак така, че причинно-следствените връзки да станат ясни). В най-лошия случай това ще е полезно упражнение; в най-добрия – началото на бъдещия ви шедьовър.

И накрая, длъжни сме да ви напомним, че една структура роман не прави. Добре структурираният разказ е по-вероятно да прикове вниманието на читателите, отколкото потокът на съзнанието, но за наистина интересна история са необходими убедителни персонажи, жив диалог, уместни и умерени описания и още известен брой по-фини „подробности“, на които ще посветим следващи статии от нашия блог.

Превод и адаптация: Лора Шумкова

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Източник: Weiland, K.M. 5 Secrets of Story Structure: How to Write a Novel That Stands Out. PenForASword Publishing [Kindle Edition], 2016, 59 p.

Реклами