Как да изградя незабравими персонажи?

Персонажите (героите, действащите лица, образите) са един от трите най-важни елемента на художествената проза, наред с увлекателния сюжет (за който ви разказахме в предишна статия от блога) и живия диалог (за който ще стане дума в следваща статия). Защо точно персонажите? Нима не посягаме към един роман, за да се разтоварим от грижите със завладяваща история? Не прескачаме ли понякога описателните абзаци в разказите, за да се посмеем на остроумните диалози? И да, и не. Разбира се, сюжетът ни държи приковани към книгата, а диалозите ни карат да прелистваме по-бързо страниците, но сюжетите ни въздействат, защото се случват на хора като нас, а диалозите, в крайна сметка, са размяна на мисли и чувства между тези хора.

Простичко казано, хората четат книги (и гледат филми, и следят телевизионни предавания), защото искат да бъдат в компанията на други хора – макар и непознати или дори измислени (понякога точно защото са непознати или измислени). Литературата (и в по-малка степен киното и телевизията) ни дават възможност да научим нещо повече за себе си и за околните, да преживеем ситуации, в които иначе няма как или не бихме искали да попаднем, да предвидим чуждите реакции и да споделим емоции, които са толкова интимни, че не бихме ги признали дори пред най-близките си. Всичко това е възможно благодарение на разнообразните и пълнокръвни персонажи, създадени от писателя (или сценариста).

Прекрасно, но откъде да вземем всички тези персонажи?

Моето семейство и други персонажи

Почти всеки начинаещ писател (а и мнозина утвърдени имена в литературата) създават действащите лица в своите произведения въз основа на реални хора от своето обкръжение – семейство, приятели, колеги, съседи, случайни познати, минувачи по улицата. На нашата планета живеят над 7,5 милиарда души и у всеки от тях има по нещо уникално: прическа, походка, подход към жените/мъжете, професия, хоби, страхове, мечти, постижения. Достатъчно е да се вгледате в хората, които срещате само в един-единствен, произволно избран ден (или участниците в любимото ви риалити), и ще имате предостатъчно материал за цял роман.

Това обаче не означава, че трябва да копирате персонажите от живота в компютъра „едно към едно“. Нищо подобно! Сляпото придържане към избрания прототип може силно да навреди не само на отношенията ви с прототипа (когато се разпознае в издадената книга), но и на самата книга. Пълнокръвният персонаж трябва да се държи като реален човек, но не в „реалния“ свят, в който живее автора, а в художествения свят, създаден от въображението му.

Най-лесният начин да избегнете тази често допускана грешка е като комбинирате характеристики на различни реални хора, за да създадете своите персонажи. Потърсете интересни и открояващите си черти – така, както го правят добрите карикатуристи. Съчетайте например музикалния талант на леля ви Катя със срамежливостта на съученичката ви от първи клас Албена и съмнителния морал на Мишо от Писателското предизвикателство на „Фабрика за книги“ и вижте какво ще се получи.

Не забравяйте да добавите към този микс и нещо от себе си – както всеки критик знае, у основните персонажи в едно художествено произведение се проявяват различни страни от личността на писателя. Авторът винаги пише за най-интересния човек, когото познава – себе си – и колкото по-добре се познава, толкова по-разнообразни и вълнуващи персонажи може да създаде. В някои случаи да „разделиш“ себе си на няколко фикционални личности е достатъчно за цял роман!

Третият сигурен източник на персонажи са т.нар. архетипове (модели на обекти, личности или начин на поведение). Най-известни са архетиповете, определени от създателя на аналитичната психология Карл Густав Юнг (Его, Сянка, Анима, Анимус, Персона), както и 12-те архетипни образа (Невинният, Сирачето, Героят, Грижовният, Изследователят, Бунтарят, Любовникът, Творецът, Шутът, Мъдрецът, Магьосникът, Владетелят). В интернет са достъпни различни таблици с техните желания, цели, страхове, стратегии и т.н. Друго известно „семейство“ от архетипове са древногръцките богове и полубогове (Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Афродита, Атина, Аполон и т.н.). Полезни са и различните систематизации на литературните архетипове според ролята им в сюжета (герои, злодеи, второстепенни, епизодични и комични персонажи).

Интервю с персонаж

Какъвто и извор на вдъхновение да изберете, за да вдъхнете живот на своите действащи лица, е необходимо да ги опознаете. Независимо дали ще съставите биографична справка за основните си персонажи, ще напишете автобиографии от тяхно име, или ще ги интервюирате един по един, още преди да започнете да пишете първата страница на романа си, трябва да ги познавате толкова добре, сякаш са част от семейството или приятелския ви кръг (а може би и по-добре).

Идеалното интервю с персонаж се състои от четири групи въпроси: произход, личност, минало и настояще.

Да започнем с произхода и характеристиките „по рождение“. От каква раса, националност и етнос е вашият персонаж? Мъж или жена? Типичен представител ли е, или се различава по нещо? Кой го е отгледал? Какви са родителите му? Има ли братя и сестри? Заможен ли е, или е отраснал в лишения? Къде – в столицата, в провинцията, в чужбина? Отговорът на всеки от тези въпроси предопределя голяма част от реакциите му в различни сюжетни ситуации, а несъобразяването с тези дадености може да направи повествованието неубедително и да подкопае доверието в автора.

Следват „придобитите“ характеристики. Какво образование е получил персонажът? Къде? Какви са способностите му? Кои от тях е развивал и кои е потискал в името на някаква житейска цел? Създал ли е семейство? Какъв е интимният му живот? Кои са звездните му мигове и най-травматичните му преживявания? Всичко това непосредствено се отразява на мотивацията на персонажа и дори може да предизвика неочакван сюжетен обрат. Начинаещите писатели и сценаристи често започват с подробно представяне тъкмо на тази част от биографията на протагониста, но това е почти сигурен начин да се загуби читателското внимание.

Накрая, макар и първи по важност, са въпросите, позволяващи на писателя да опознае персонажа си такъв, какъвто е в момента. На колко години е? С какво се занимава? Кои са приятелите и враговете му? Как изглежда? Какъв е светогледът му? Как се държи? Как говори? Има ли чувство за хумор? Какво го изнервя? Какви са хобитата, страстите, мечтите и заблудите му?

Досега не споменахме нищо за името на персонажа, макар че това е първото нещо, което писателят научава за него. За разлика от „живия живот“, името на персонажа може да се променя многократно, докато се постигне най-точно съответствие с неговата личност или докато литературният образ заживее пълноценно с името си. Понякога името на персонажа трябва да се промени, за да се избегне объркване с друг персонаж или със самия автор. Тук строги правила няма, но като цяло е желателно имената поне на основните и на второстепенните персонажи да не започват с една и съща буква и да не си приличат визуално и фонетично.

Игра на персонажи

В статията за Пътя на героя ви представихме перипетиите, през които преминава главният герой (протагонистът) от началото до края на историята. За да има изобщо история (разказ, роман, филм, предаване, клип), трябва нещо (обикновено някой) да разклати нормалния свят на героя и нещо (обикновено някой друг) да го принуди да предприеме пътешествието, от което ще се завърне по-богат, по-силен, по-мъдър, по-добър, или просто по-способен да поддържа равновесието в живота си. Освен протагониста, във всеки етап на разказа се намесват различни действащи лица, водени от своите собствени желания и цели, решени да превъзмогнат конфликтите, в които са забъркани, и оплетени в най-разнообразни, често много сложни връзки помежду си.

На пръв поглед всичко това изглежда твърде обемисто и объркано. Всъщност, ако сте планирали сюжета, избрали сте удачно персонажите си и сте отделили време да ги опознаете добре, когато седнете пред белия лист или пред екрана на компютъра, всичките разнопосочни цели, конфликти и житейски истории започват да работят заедно за развитието на вашата история така, че тя да достигне до планирания (в идеалния случай) финал.

Теоретиците разделят историите на „задвижвани от сюжета“ (т.е. от конфликтите и действията) и „задвижвани от персонажите“ (т.е. от мотивацията и характерите им), но на практика всяка добра история е по малко от двете. Нерядко се случва първата половина (до Откровението/Средната точка) от разказа да се задвижва от сюжета, а втората половина (до Изкуплението/края на Кулминацията) – от персонажите, но истината е, че добре подготвеният писател може да се довери, поне в първата си чернова, на своите инстинкти и просто да последва протагониста си в неговото пътуване.

Има обаче едно правило, което авторът никога не бива да забравя: протагонистът винаги е най-яркият и най-запомнящият се от персонажите. Антагонистът – неговият главен противник – може да се доближава повече или по-малко до блясъка му, но в крайна сметка, трябва да си остане на второ място. На никой от останалите персонажи не е позволено да засенчва протагониста – ако това се случва, въпреки усилията на автора, значи произведението просто е за друго, по-точно за другиго, и се налага да бъде пренаписано.

Второто правило, което важи без изключение, е, че протагонистът трябва да се промени по някакъв начин (емоционално, интелектуално, социално, физически) в резултат от преминатите изпитания (освен ако не пишете комедия, която нерядко залага на неизменността на персонажите). Каквото и да твърди читателят, той (или тя) е посегнал към вашата книга, за да си отговори на някакъв екзистенциален въпрос: „Как да понеса тази ситуация?“, „Как да живея с/без този човек?“, „Как да намеря себе си/призванието си/мястото си в света?“. Не го/я разочаровайте!

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Автор: Лора Шумкова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: