Как да пишем за деца: 7 препоръки

Радостта от четенето е сред най-хубавите подаръци, които можем да направим на едно дете. Или на няколкостотин, а защо не и на няколко хиляди деца, ако имаме влечение към думите и поне една интересна и поучителна история за разказване. Но макар да изглежда измамно лесно (историите са кратки, езикът е опростен, злодеят е известен от самото начало), писането за деца си има своите тънкости. В тази статия под формата на препоръки ви представяме седем от тях.

1. Опознайте аудиторията си!

Разбира се, това е важно за всеки автор, независимо дали пише пътеводител за Антарктика, исторически трилър, или учебник по микробиология. За разлика от възрастните обаче, децата са нетърпеливи критици и ако си позволите отегчително описание и твърде разточителен диалог, те просто ще затворят книжката или ще откажат да изслушат приказката докрай.

Наблюдавайте децата около себе си! Какво ги вълнува? От какво се страхуват? Какво ги разсмива? За какво мечтаят? Как реагират в различни ситуации? Водете си бележки, четете много детски книжки – както класически, така и съвременни, спомнете си собственото си детство и изобщо заживейте в света на вашите читатели.

2. Намерете подходяща тема!

Не забравяйте, че с възрастта децата се променят – това, което би въодушевило едно седемгодишно момиченце, би било скучно до смърт за дванайсетгодишното му братче. Като цяло децата обичат истории, включващи приключения, загадки, открития, предизвикателства и хумор. Сред „вечните теми“ на детската литература са смелостта, приятелството, принадлежността, семейството, загубата, порастването, гневът, страданието, ревността, любовта.

Доверете се на малките си читатели и не се страхувайте от „трудни“ теми като смъртта, развода, дискриминацията, насилието. Децата се сблъскват с тях често – непосредствено или чрез своите връстници – и никоя книга не може да ги предпази от подобен болезнен опит. Трудните теми са част от съзряването, а добрият писател може да ги поднесе така, че да утеши и да обнадежди читателите си.

3. Пишете за днешните деца!

Вашите читатели знаят какво е компютър, интернет и Facebook – вероятно по-добре от вас. В ежедневието им хората разговарят по мобилни телефони, пътуват със самолет и опитват храна от цял свят. Възможно е обаче да бъркат биволицата с крава или да се чувстват изгубени в света на българската семейно-роднинска терминология. Излишно е да ги поставяте в изкуствен, абстрактен и безвременен свят, незасегнат от съвременния (български) бит.

Но внимание! Не прекалявайте с отпратките към популярната култура! Освен ако най-актуалната момчешка банда или компютърна игра не са съществени за сюжета ви, споменаването им вероятно ще ви докара презрението на аудиторията, която слуша други банди и играе още по-нови игри. Както вече казахме, децата са брутално честни читатели. Те винаги усещат, когато темата не е по сърце на автора, и реагират подобаващо.

4. Създайте интересни персонажи!

Както и при книгите за възрастни, а дори в по-голяма степен, младите читатели посягат към литературата, за да намерят компания и подкрепа в трудна ситуация. Освен да ги развлича, вашето произведение има за задача да им помогне да пораснат – да придобият повече увереност в собствените си сили и способности, да почерпят вдъхновение от чуждия опит, да научат нещо ново.

Една от предпоставките за това е персонажите да са правдоподобни – да имат недостатъци, да допускат грешки, да се чувстват тъжни, разколебани или разочаровани, изобщо – да бъдат хора, с които аудиторията може да се идентифицира. Всъщност изобщо не е необходимо да бъдат човешки същества: в зависимост от възрастта си, децата с лекота се припознават в кучета и слончета, в предмети и в митични същества, в извънземни и вампири.

5. Въвлечете читателите в приключение!

В една книга за деца или юноши постоянно трябва да се случва нещо. Освен че се отегчават по-бързо, младите читатели възприемат по-лесно чрез съпреживяване, отколкото чрез разсъждаване. Но никога не ги подценявайте – щом почувстват, че писателят се опитва да ги наставлява, моментално ще предпочетат телефона или компютъра си пред поучителната книга.

Децата обичат да четат истории за герои с няколко години по-големи от тях самите, изправени пред изпитания, малко по-трудни от тези в собствения им живот. Важно е литературните им „връстници“ да преодоляват предизвикателствата благодарение на своята находчивост, смелост и сила, а не единствено чрез намесата на възрастните.

6. Пишете ясно!

Вашата история трябва да е разказана по начин, достъпен за читателите. Изразявайте се колко се може по-кратко и ясно, акцентирайки върху действието. Това не означава да използвате „бебешки“ език или да избягвате точното название, ако ви се струва сложно. Малчуганите притежават почти неизчерпаема естествена любознателност и могат да възприемат комплексни понятия, стига да им бъдат обяснени. По-големите деца дори изпитват удоволствие и гордост, когато научат нова дума или израз.

На помощ винаги може да ви се притече илюстратор особено когато книгата е за по-малки читатели. В идеалния случай илюстрованата книга за деца е разговор между писателя и художника. Ако първо създавате текста, помислете как да подскажете на съавтора си външния вид на персонажите, обстановката и сцените, които искате да видите изобразени, както и какво да оставите на неговото въображение.

7. Радвайте се на писането (и четенето)!

Не на последно място, книгите за деца са връзка между автора, неговите млади читатели и техните родители. Те са средство за общуване между поколенията, затова е добре да допадат на аудитория на различна възраст и с различен социален опит, по естествен начин всеки да може да намери в тях по нещо за себе си. Големите произведения за деца са просто големи литературни произведения (а някои от тях дори първоначално са писани за възрастни), към които човек се връща в различни етапи на живота си.

Разбира се, възможно е вашата книга да не достигне класата на „Малкия принц“ или „Пипи Дългото чорапче“. Но за да се превърне в полезно и обичано четиво, в нея трябва да проблясва по мъничко от онзи вълшебен прашец, който ви е карал да четете по цели нощи с фенерче под завивките и да препрочитате любимите си книжки, докато буквално се разпаднат в ръцете ви. Защото зад всеки добър писател се крие по един сърцат и ненаситен читател.

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Автор: Лора Шумкова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: