Как да реагираме на критиката. Съвети за писатели

Човек и добре да пише, рано или късно се сблъсква с отрицателно мнение за свой текст или за писането си изобщо: бележки от редактора, коментари от бета-читатели (повече за тях – в следваща статия от блога), рецензии в медиите, читателски отзиви и ревюта, та дори и коментари в социалните мрежи… В момента, в който нещо, написано от вас, стане публично, то ще предизвика мнения, а те невинаги ще бъдат положителни.

Но писането е много интимен акт и една сурова критика, макар и конструктивна и добронамерена, може да хвърли автора в бездна от ярост, страх, самообвинения и съмнения, която да се окаже пагубна не само за творчеството му. Всъщност едно съвсем лекичко съмнение в необикновените достойнства на произведението, изразено в (не)подходящ момент, е достатъчно да отвори кутията на Пандора и да съсипе деня, шедьовъра или живота на ранимия и неопитен писател.

Какво тогава може да направите, когато някой подлага произведенията ви на критика? Как да я понесете с достойнство и да я използвате, за да развиете писателското си майсторство? В тази статия ви предлагаме осем възможни подхода, които да използвате заедно или поотделно.

1. Бройте до 10… или до 100!

Някой си е позволил да каже, че романът ви не струва? Обявил е разказите ви за твърде описателни? Оплюл е главната ви героиня? Написал е в собствената ви фенстраница във Facebook, че стихотворенията ви са демоде? Преди да счупите клавиатурата, изливайки гнева си срещу него в безкраен пост, или направо да си заудряте главата в стената, спрете! Поемете дъх! Още веднъж! Дишайте! Затворете лаптопа, изключете телефона, напъхайте някъде вестника с отвратителното писание.

Д-и-с-т-а-н-ц-и-р-а-й-т-е с-е!

Оставете първоначалния изблик на емоции да отшуми, след което помислете какво всъщност се е случило. Къде се е появило отрицателното мнение? Кой е авторът му? Защо го е изразил точно в този момент, на това място и по този начин? За кого е предназначено – за вас, за потенциални ваши читатели, за издателя на мечтите ви? Ще ви навреди ли по някакъв начин? Понякога е достатъчно да погледнете ситуацията отстрани, за да се разведри от само себе си.

2. Не го приемайте лично!

Ако все пак прецените, че наистина ви е сполетяло нещо ужасно, никога, никога, никога не приемайте критиката лично. Разбира се, вашите текстове са ваши деца, родени с жертви и лишения, и в тях са изразени най-съкровените ви мисли, най-грижливо пазените тайни, цялата ви същност като писател и човек, но вие не сте вашите произведения. Помнете: критикуват отделна ваша творба, в краен случай – писането ви като цяло, но не вас като личност. А ако наистина някой е използвал публикацията ви, за да се нахвърли върху вас самия, значи просто е незаслужаващ внимание трол.

Оставяте ли всяко отрицателно мнение да ви смаже, просто нямате бъдеще като писател. Критиката е неизбежна като юлските жеги и е абсолютно задължително да се научите как да я приемате, оценявате и (евентуално) използвате, за да стават текстовете ви по-добри. Дали ще превъзмогнете (или пренебрегнете) обратната връзка, или ще я оставите да ви парализира, зависи само и единствено от вас.

3. Отсейте зърното от плявата!

Всеки може да критикува, но не всички критични коментари са равни (дори във вашите очи). Колкото и да е важна обратната връзка, от нея невинаги има полза. Важно е да отсеете мненията, с които бихте искали да се съобразите, от онези, за които не си струва да губите време и нерви.

Първото „сито“ е източникът. От опитен редактор (особено ако му плащате) може да очаквате добронамерена и конструктивна критика – предложения, които наистина биха могли да качат произведението ви на по-високо ниво. От друга страна, набързо нахвърлян коментар от случаен читател в социална мрежа невинаги трябва да се възприема като истина от последна инстанция.

Но ако творбата ви предизвиква отново и отново една и съща (не съвсем хвалебствена) реакция – това е второто „сито“ – може би си струва да се замислите дали наистина няма нещо в текста, което се нуждае от подобрение.

Третото „сито“ е прекалената конкретика. Ако вашият читател сигнализира, че прочетеното го смущава или не му звучи убедително, това е повод да „хванете червената химикалка“. Ако обаче той ви предлага много детайлни редакции, вероятно вече се изживява като ваш съавтор – просто не му обръщайте внимание.

4. Не четете проклетите коментари!

Ясно е, че след месеците изтощителен труд по издаването на своята книга и по изпълнението на маркетинговата ѝ стратегия, повечето автори не могат да устоят на изкушението да пускат всяка сутрин името си – и заглавието на книгата – в Google или да следят с маниакално внимание форуми и Facebook групи като „Какво четеш…“, за да не пропуснат някоя публикация, която ги споменава. Само по себе си това упражнение може да е доста депресиращо („Защо никой не споделя мнения за романа ми?“, „Защо от два дни няма нови коментари в страницата ми?“), но когато мненията се появят и те не са възторжени, четенето им може да се окаже направо разрушително.

Не четете коментари, отзиви, ревюта, статии и каквито и да било други мнения за вече издадената си книга! Те не са написани за вас, а за потенциалните читатели, повечето от които изобщо не са част от целевата ви аудитория. Някои от най-суровите критики, отправени към произведението ви, дори не са предназначени за читателите, а за колегите, работодателите или спонсорите на безмилостния критик. И ако все пак решите, че е важно да ги следите, следвайте две златни правила: не зацикляйте на ревютата с една и две звезди и не им отговаряйте.

5. Не влизайте в полемика!

Да повторим: не влизайте в диалог с авторите на отрицателни коментари и рецензии! Ако е абсолютно необходимо да им отговорите, поблагодарете за изразеното мнение и толкова. Не се оправдавайте. Не се защитавайте. Не доказвайте, че читателят не е прав. Не спорете с него. Ще оставите лошо впечатление у всички свидетели и в крайна сметка няма да ви помогне по никакъв начин. Този човек вече си е изградил мнение, което едва ли може да бъде променено – в това няма нищо лошо. Съвсем естествено е написаното от вас да не се харесва на всички.

За съжаление, дори когато решите да не четете ревюта и коментари, може да попаднете на престараващи се читатели, които държат лично да ви уведомят точно какво не им е харесало във вашата книга и защо. Те ще ви изпращат имейли, ще се опитват да се свържат с вас чрез уебстраницата ви или ще ви засипват със съобщения във Facebook. Игнорирайте ги. Забравете за непоисканото им мнение и продължавайте напред. Фокусирайте се върху обратната връзка, която наистина ще ви подскаже как да пишете по-добре.

6. Обуздайте самокритиката!

С малки изключения писателите са най-строгите си критици. Никой не знае вашите грешки и пропуски по-добре от вас, дори коректорът. Това може да е много полезно, докато преработвате или редактирате черновата си (например ако се наложи да изтриете любимата си сцена или да заличите цял герой), но може сериозно да ви разстрои или направо да ви навреди на по-късен етап.

Когато произведението ви е вече отпечатано, щадете себе си. Дори да получите силно отрицателна обратна връзка, не се отдавайте на мисли като: „Прави са, ужасно е, от мен писател не става“. Не само че ще си докарате писателска дупка, но е възможно никога да не завършите великолепния си нов роман, който би вдъхновил стотици читатели. Удачният подход е: „Прави са, има пропуски в книгата. Следващия път трябва да обърна повече внимание на сюжета (диалозите, стила…) и ще стане много по-добре“.

Друга техника, която би могла да ви помогне в подобна ситуация е следната: за всяка сериозна критика, която получите от друг човек, потърсете нещо в книгата си или в писането си изобщо, с което много се гордеете. Така не само ще съхраните увереността си, но и ще си припомните защо толкова обичате да пишете.

7. Споделете със събратята си по перо!

Ако ви е трудно да се справите с негативните коментари или не знаете как да ги вземете предвид в писането си, поговорете с други писатели – ваши приятели или членове на писателска група. Разкажете им за критиката, излейте всички напиращи чувства и потърсете съвет от човек, който вече е попадал в подобна ситуация и ще ви разбере.

Страничният наблюдател, който все пак знае за какво става въпрос, може да ви даде ценна перспектива. Ако сте твърде „вътре“ в текста си, за да прецените дали критиката е основателна, той ще ви предложи по-обективно мнение или (виртуално) рамо, на което да поплачете. Ако се чувствате наранени, объркани или разколебани, събратът по перо ще ви влезе в положението, а понякога дори това е достатъчно, за да се отърсите от съмненията и колебанията и да се презаредите с ентусиазъм.

8. Не вярвайте на лайкове!

И накрая: възторжените коментари могат да върнат самочувствието ви, когато сте уморени или обезкуражени, но винаги си имайте едно наум. Вашите близки и приятели биха се изказали положително за всяка ваша публикация, защото ви харесват като човек или за да ви подкрепят. Някои хора ще прочетат създаденото от вас с подходяща нагласа и в подходящ момент и ще бъдат докоснати от него, без истински да ви ценят като писател. Други биха „лайкнали“ публикацията със стихотворението ви, само за да покажат, че сте близки (макар и онлайн). Трети ще напишат хвалебствена статия в блога си, за да запазят добрите си отношения с вашия издател.

Така или иначе, съвършено литературно произведение не съществува. Винаги ще има нещо, което може да подобрите в романа или стихосбирката си, някоя малка грешка, която ще ви пречи да заспите, някой кисел читател, който е недоволен от книгата ви, някой редактор, на когото му се иска да сте я написали другояче. Обратната връзка ще ви залива отново и отново – понякога сладка, по-често нагарчаща, и ако искате да се справите с нея, без да полудеете или да спрете да пишете, не забравяйте нито за миг: последната дума има авторът.

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Автор: Лора Шумкова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: