Етикети

, , , , , , , ,

beta chitatelОбмисляли ли сте възможността да споделите с определен брой читатели ръкописа си, преди той да се превърне в публично достъпна книга? Допускали ли сте, че може да се възползвате от безплатната помощ на няколко различни души, за да изгладите неяснотите и проблемите в творбата си? Тъй като тази практика все още не е чак толкова популярна в България, тазседмичната ни публикация ще ви запознае с дейността на бета-читателите. А за да не затънем заедно в дебрите на теорията, свързахме се и с двама български автори, които споделиха своя опит.

Що за птица са бета-читателите?

Нека започнем с уточнението, че в общия случай бета-читателите не са професионалисти от книгоиздателската сфера и че точно в това се крият техните предимства. Задачата им е да дадат обратна връзка относно ръкописа ви – развитието на сюжета и образите, цялостната композиция, посланията, стила на писане и каквото още им направи впечатление. Умелите бета-читатели не се фокусират върху дребни недостатъци от сорта на механични грешки, а се стремят да вникнат в цялостната картина и да изкажат предложения за подобряване. От тях НЕ бива да очаквате:
– да нанасят промени – те само ще ви алармират и ще оставят на вас крайното решение;
– да са безкритични – всяко добре балансирано мнение винаги включва положителни и отрицателни аспекти, затова подгответе се за доза здравословна критика и дори за изнамирането на откровени смислови грешки и/или несъответствия.
Най-сладкият момент е, че няма изискване да се вслушвате във всичко казано. Целта не е да угодите на бета-читателите, а да анализирате какви са слабите места и как да се преборите с тях.

„Преди идеята за бета-читатели ме плашеше. Как така някой ще чете романа ми, освен екипа, който работи по него? Почти невъзможно ми се виждаше. Във времето забелязах, че това е по-скоро минус в моето мислене, отколкото плюс. След известно време и след някои грешки, които бях пропуснала, реших да използвам нова стратегия с третата ми книга. И без това я пишех от пет години. Още малко време, в което ще се забавя, докато бета-рийдърите прочетат, дадат мнение и аз реша какво да променя, не ми пречеше.“

Даян Шаер

Как да организираме работата си с бета-читатели?

Ако не ви се струва толкова скандално да се доверите на няколко бета-читатели, навярно се чудите кои хора са подходящи за целта. Препоръчваме ви да формирате група, включваща както близки, така и далечни и дори непознати личности. Помислете за такива, които:
– са потенциален таргет за бъдещата книга и се интересуват от жанра, в който се изявявате;
– имат някакъв опит в писането на текстове и/или са заклети почитатели на четенето.
За да осъществите контакт, използвайте кръга на познатите си, различните писателски общества и не на последно място – социалните мрежи. В общия случай бета-читателите са доброволци и не очакват заплащане, но не забравяйте да им се отблагодарите по някакъв начин. Защо не, като вие самите им помогнете с обратна връзка по някой от техните проекти? Тъй като става дума за услуга, не бъдете прекалено взискателни по отношение на сроковете, но все пак обсъдете приблизително след колко време да очаквате мнението им.
Нужно е също така да решите колко да бъдат бета-читателите. Съветваме ви да заложите на не по-малко от трима и най-много пет. Съображението е, че един би бил недостатъчен, а координирането с шест-седем ще се окаже времеемка задача. Имайте предвид, че е възможно някои да се посветят изцяло, а други да върнат не толкова обстойна обратна връзка. Заложете на хора, с които имате взаимни симпатии, но не се изкушавайте да се доверите само на най-близките си, тъй като те ще са склонни към субективност. Когото и да изберете, обяснете му, че очаквате не само суперлативи, а и градивна критика, и че сте готови да я посрещнете и да работите по отстраняването на проблемите. Ако става дума за познати, изяснете както с тях, така и със себе си, че никой няма да приема лично евентуалните различия в мнението и че отношенията ви ще са разумни и полупрофесионални.

Кога идва време да се свържете с тези ценни помощници?

Препоръчително е да го направите, когато чувствате, че сте завършили с писането и саморедактирането, но все още не сте се обърнали към професионален редактор. От друга страна, бета-читателите имат естествената способност да вдъхновяват и да помагат. Това означава, че не е престъпно да ги ползвате само за определена част от текста, докато още сте в процеса на писане. Все пак обсъжданията почти винаги водят до положителни резултати.
Ето какво споделя Орлин Тодоров по повода:
„Единият беше човек с подобен на моя начин на мислене – инженер със силно аналитично въображение, който живо се интересуваше от темата. Другият беше сестра ми, която пък беше почти пълна противоположност и освен това никога не се е интересувала от политика и икономика. Първият винаги разбираше много точно какво целя с даден абзац и ако според него не успявах да постигна целта си, го отбелязваше или правеше предложения. Втората беше най-строгият критерий за яснота – ако тя разбереше даден откъс, значи всеки щеше да го разбере. Нейната помощ беше ограничена до няколко глави заради липсата на интерес.“

Какви са предимствата и има ли недостатъци?

Представете си, че след издаването на книгата ви чуете няколко мнения от сорта „Колко хубаво щеше да е да развиеш ето това“ или „Хареса ми много, само около средата издиша! Толкова се задълбаваш, че чак ми стана досадно“. И още по-значимото: как ще се почувствате, ако/когато доловите, че въпросните читатели са прави. Работата с бета-читатели е изключително полезна, превантивна мярка срещу подобни ситуации. По време на нея го няма тягостното усещане, че вече е прекалено късно за промени.
Що се отнася до недостатъците, имайте предвид, че ще ви коства време и усилия, за да се свържете с бета-читатели и да ги убедите да прегледат творбата ви, както и да обсъдите с тях изказаните мнения. Трябва също така да сте морално подготвени за евентуални откази. Възможно е също така оценките и разбиранията на бета-читателите да си противоречат едни с други и да ви вкарат в сериозен размисъл как да постъпите спрямо определен аспект от ръкописа. Не е изключено да чуете странни асоциации и изказвания, които чувствате, че не се припокриват с реалното положение. Тук няма общовалидно правило за действие и всичко е във ваши ръце. Ако обаче се случи обратното – петима души да ви посочат един и същ проблем – струва си да се вслушате в думите им и да редактирате въпросната част от произведението си.

Какво да правя с вече получената обратна връзка?!

Систематизирайте я! Изчетете внимателно всички коментари, препоръки и идеи и преценете с кои от тях си струва да се съобразите. (Ако общувате в устна форма с някои от бета-читателите, винаги си водете записки.) Направете си списък с одобрените от ваша страна промени. Припомнете си, че не е нужно да се съобразявате с всичко. И не забравяйте, че ако едно и също мнение се явява повече от веднъж, е препоръчително да се вслушате. Не се демотивирайте и се захванете с финално саморедактиране.

За финал, ето още от опита на Даян Шаер:
„Младите автори бързат, аз самата бях така. Мога да пиша книгата дълго време, но предам ли я на издателството и вече искам всичко да се случва бързо, сякаш една седмица по-рано или по-късно ще има такова огромно значение. Но пък една седмица, в която работиш още по книгата и имаш възможност да чуеш различни отзиви и различна гледна точка, е безценно време. В крайна сметка, книга се издава веднъж годишно (в най-добрия случай) и слагаш името си там завинаги, тогава използвай всеки миг, за да я направиш брилянтна.“

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Автор: Петя В. Димитрова

Реклами