Един от проблемите, на които се натъкваме при книгоиздателския процес, е, че от време на време се случва по една или друга причина авторът да не одобрява напълно книгата си. Решени да се справим с това, през пролетта на тази година въведохме новата и много полезна практика да отпечатваме пробна бройка от всяко издание на „Фабрика за книги“. Оказва се, че почти винаги, след като я прегледат, клиентите ни искат да нанесат малки или по-големи промени в окончателния файл за печат на целия тираж.

Запитахме се защо се случва така и какви са причините да не успяваме да създадем перфектната книга от първия път. Размислите ни ни отведоха в две посоки. От една страна, когато хванете в ръце реализираната книга, тя почти винаги се разминава с представата за нея. Откривате детайли, които не сте могли да предвидите или да предположите, че съществуват – на хартия те просто изглеждат… различно. От друга, често основен фактор е колебанието кое ще е най-добро и дали, ако се промени даден детайл, книгата няма да стане по-харесвана, по-привлекателна, по-желана от читателите. Макар в заглавието да пише, че тази статия е за точката, тя е и за Колебанието – за това къде се пресичат двете неща и как да съумеем да се зарадваме на проекта си, да го пуснем да отлети и да срещне читателите си.

Какво означава да сложим Точка?

Навярно всеки от вас е изпадал в ситуация, в която отлага вземането на дадено решение или пък се колебае и се връща назад до безкрайност. Процесите при издаването на книга могат да се разделят на два вида – едни, при които е наложително да сложим точка и да не се връщаме назад, и други, които съпътстват работата, продължават и след публикуването и изискват непрекъснатата ни отдаденост. Те включват усилията ни по изграждане на медиен образ, популяризирането на автора и книгата, трупането на мейлинг лист, както и развиването на личностни и професионални качества. Що се отнася до процесите, които изискват да сложим край, редакцията е сред най-подходящите примери. Когато редакторът приключи работата си, той изпраща файла към коректор. Всяко допълнително преправяне на текста ще повлияе и на работата на коректора. Можем да обобщим, че точка е необходимо да се слага, когато се предават материали към други хора, чийто труд ангажираме.

Какво може да се обърка, ако непрекъснато се връщаме назад?

Навярно се питате „Какво толкова? Защо да не променим само тези две изречения – така текстът ни ще стане много по-добър?“. Представете си странирана и подготвена за печат книга и нейния автор, който преглежда окончателния PDF. Наскоро той е дал книгата си на бета-читател и в последния момент получава обратна връзка, че определен герой се държи нелогично и би било по-добре, ако дадено негово действие се промени. Авторът решава да допълни с три изречения текста и с въздишка на облекчение изпраща промяната към издателството. Какво се случва по-нататък? Страньорът получава промяната и я препраща към редактора, който отделя време да прочете как изреченията се вписват сред останалите абзаци. Той следи и дали не възниква някакво противоречие, дали не се явяват двусмислици и повторения. Ако открие такива, алармира автора и инициира обсъждане как да се оправи проблемът. Когато е готов, откъсът се препраща към коректора, който отново прави прочит за пунктуационни, граматически или правописни пропуски. Няколкото изречения достигат обратно до страньора, той ги вмъква в готовия файл и тъй като неизбежно се получава разместване на абзаците по страниците, отделя време за цялостен преглед на книгата. Генерираният PDF попада пак при коректора, който преглежда за нововъзникнали неправилни сричкопреноси и „увиснали“ редове или части от думи (тъй наречените сираци). Резултатът от всички тези дейности е файл, който очаква своето финално ОК от автора.

„Е, струва си, защото така всичко ще стане идеално“, бихте си казали вие. Въпросът е в опасността, вместо да станат идеални, нещата да се объркат. От подобно еднократно връщане назад произтичат поредица негативи. Процесът се удължава и това, което изглежда като 15 минути работа, най-често се изразява в няколко дни забавяне поради ангажираност на отделните звена с други планирани проекти. Създават се възможности за допускане на нови грешки и пропуски в многократно преглеждани и обсъждани аспекти. Не на последно място, ако преправянето е хронично, то може да създаде напрежение в екипа, дори членовете му да са ваши приятели и близки.

Как да продължим напред?

Знаем, че приключването може да бъде изключително трудно, затова сме ви подготвили и пет техники, които ще ви помогнат да продължите напред:

~ Помислете за следващите си проекти. Всеки от нас претърпява непрекъснато развитие в една или друга посока. Покажете по-доброто си Аз в следващата си книга. Поставете точката на настоящата сега (или в приемлив срок) и трупайте умения и знания, които да приложите в бъдеще.

~ Доверете се на редактора или на творческия си ментор. Когато той или тя ви каже, че ръкописът е завършен, приемете тази гледната точка. Все пак това е човекът, който знае най-много за вашия текст и е съпреживял задълбочено историите на героите, обратите в сюжета и дори най-кратките реплики.

~ Превключете на втора. Освободете съзнанието си за плановете, свързани с постпродукцията. Какво ще се случва, след като книгата излезе, какви маркетингови техники и похвати ще използвате, с кои журналисти ще се свържете? Темите са безбройни и определено изискват цялото ви внимание.

~ Не поглеждайте назад. Дори да ви се иска да проверите за стотен път всичко, преценете не е ли нужно да се въздържите. Опитът ни сочи, че дори на двадесетия прочит има дреболии, които могат да се променят или поправят. Отделете достатъчно време за корекция и редакция, но веднъж приключили с тези дейности, преглътнете тревогите дали не е останала единична грешчица в началото на епилога например.

~ Насладете се на финала. Сипете си чаша вино или се поглезете с шоколад. Направете си подарък по случай приключването с този етап. Това ще ви помогне да пристъпите напред и да се фокусирате върху нови задачи.

Ако имате въпроси, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Автор: Диана Бойчева

Реклами