Защо ми е нужен технически редактор?

 

Замисляли ли сте се как се оформя библиография или цитиране в бележка под линия и къде може да бъдат прочетени правилата за това? Сигурно на тези от вас, които са защитавали дипломна работа, им просветват някакви спомени за тирета, запетаи, имена, години. Всъщност невъобразимата смесица от пунктуация и думи се подчинява на строги предписания и общоприети добри практики. Ето защо съществува и специален вид редакция, който се занимава точно с оформянето на бележки под линия, библиография, таблици, схеми, фигури, равняване на пасажи от текста в един и същи стил според нуждите на дизайна, проверка дали разстоянията между елементите са еднакви и др. Става дума за техническата редакция – една изключително пипкава и отговорна задача. В днешния материал ще ви обясним не само защо тя е нужна за вашия текст, ако той го предполага, но и защо е важно да е коректно извършена, като дадем примери от последния „Официален правописен речник на българския език“.

 

Бележка под линия

Знаете ли какво е астериск? Навярно го свързвате с дребничкия АстериКС от анимацията? Наистина те си приличат не само фонетично. „АстериСК“ от латински означава малка звезда и представлява типографски символ. Той се поставя в началото на бележката под линия, а след него се пояснява дадена дума или словосъчетание, което би затруднило читателя. Изнася се в края на страницата, под основния текст.

Бележките под линия могат да се означават също и с цифри. И все пак, какъвто и начин да изберете, на която и програма за писане и оформяне на текст да работите, винаги вземайте предвид, че съществува опция за вписване на бележки. В Word например тя е формулирана като Insert Footnote/„Вмъкване на бележка под линия“ и се намира в References/„Препратки“, горе в лентата с опции. Възползвайте се от тях, вместо сами да чертаете линии, под които да добавяте звездички/цифри и да се чудите коя поред бележка под линия е тази.

Цитат под линия

Ако искате да включите мисъл или перифразиран цитат (т.нар. непряк цитат) от чуждо произведение, отново ще се наложи да използвате бележка под линия, отдолу в бялото поле на текста. Този вид посочване на източника на мисъл, цитат, идея, твърдение, теория, концепция, термин и т.н. е задължителен. Така се подсигурявате, че няма да ви обвинят в плагиатство, и ще сте спокойни, че сте се отнесли коректно към автора.

Друга функция на цитирането под линия е, че то дава допълнително съдържание към книгата ви и така може да е от полза за читателя. Ако се интересува по-задълбочено от дадената тема, той може да я потърси в предоставения от вас първоизточник.

Добре е да цитирате под линия и за да препратите читателя към алтернативна ваша медия (канал), която надгражда текста ви. Ако например сте влогър, разширете съдържанието и дори посланието си, като пренасочите читателите към ваше видео по темата в YouTube.

Оформление на бележките и цитатите

Строго препоръчително е библиографското цитиране да е оформено според предписанията на Българския държавен стандарт. Примери за стандарти по цитиране под линия има в последния „Официален правописен речник на българския език“ от 2012 г. и всеки професионален технически редактор се осланя именно на тях:

~ Цитиране под линия (библиографско описание) на статия (с. 127):

⁵ Димитрова, Нина. Критични прочити на социалната философия на Лев Карсавин. – В: Философски алтернативи, 2003, № 3 – 4, с. 19 – 29.

Универсалната формула: Автор (започва с фамилията). Заглавие на статията. – В: Името на медията, в която е публикувана, година на публикуване, номер на броя, конкретните страници на статията.

~ Цитиране под линия (библиографско описание) на книга (с. 126):

¹ Селищев, Афанасий М. Очерки по македонской диалектологии. София: Наука и изкуство, 1981, с. 88.

Универсалната формула: Автор (започва с фамилията). Заглавие на книгата. Град на издаване: Име на издателството, година на издаване, конкретната страница на цитата.

Прилагането на стандартите предотвратява възможността читателите да се натъкнат на самотни линкове в бележките под линия в хартиеното ви издание. В подобна ситуация те няма как да кликнат върху линка и така се обезсмисля цялата полза от него и от допълнителната информация въобще. Не си и помисляйте, че ще се наемат да го въвеждат на компютъра или смартфона си буква по буква!

Библиография

Използваните източници, които вече са вписани в бележки под линия или в скоби сред самия текст [често срещан вариант е цитиране от типа (Маринова 2013: 45)], се изброяват в списък, наречен „Библиография“ или „Използвани източници“. Обикновено той стои на последните страници на научни и нехудожествени издания. Може да бъде съставен от статии, художествени и нехудожествени книги, речници, справочници, сборници, сайтове и мн. др. Подрежда се по азбучен ред, като първо са източниците на кирилица и после чуждестранните. Библиографията се оформя подобно на цитатите под линия, но има някои разлики. Питате се защо е нужна? Защото позволява на читателя бързо и лесно да намери източника, който го интересува, вместо да търси по страниците в книгата къде точно е бележката под линия с необходимата информация.

 

Оформяне на инфографики

Техническият редактор се грижи съдържанието на инфографиките да бъде коректно представено и позиционирано. Като всеки друг елемент от книгата ви, таблиците, фигурите и др. подобни е важно да са поставени според установените стандарти. Например текстът в таблиците започва с главна буква и завършва без препинателен знак, но се допуска, когато са едно или повече изречения, да се пише точка накрая. За всяко правило си има изключение и опитният професионалист се е сблъсквал с него.

В заключение следва да се подчертае, че техническата редакция е трудоемък и важен процес. Добре извършена, тя демонстрира както коректност на автора и високо качество на текста, така и грижа за читателя. Тази сложна и отговорна задача следва да се изпълнява според указанията на Българския държавен стандарт и „Официалния правописен речник на българския език“. Тъй като те не са едно и две, не се смущавайте, ако прилагането им ви затрудни и дори обезсърчи. При нужда от професионална консултация, техническите редактори във „Фабрика за книги“ са на линия, за да прецизират оформлението.

Ако имате въпроси, свързани с издаването на книгата ви, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Автор: Мария Гильова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: