Щастливците държат на своята независимост

През 2017 г. Костадин Николов е на 23 години и се чувства объркан. Избира този момент, за да сбъдне своя детска мечта, и тръгва на дълъг път с колело. По време на едномесечното си приключение се убеждава, че хората са много по-добри, отколкото си мислим, и че понякога е по-удачно да оставим нещата да се случват, вместо да се месим в космическия ред и да човъркаме звездите.

Две години по-късно Костадин издава книга, а между дисагите си, пълни с ангажименти и предстояща благотворителна кауза, ни отделя част от времето си, за да сподели своя опит като независим самопубликуващ се автор.

Защо написа „Щастливците не карат колело“?

Не съм имал идеята да тръгна нанякъде и след като се върна вкъщи, да напиша книга. Но се случи така, че след като започнах да разказвам историите от преживянoто, познати и приятели често ми казваха, че тези суперзабавни неща трябва да бъдат написани някъде. Идеята отлежаваше в главата ми около година и половина – време, през което мислих какво и как да систематизирам. В крайна сметка, в ръкописа си включих всичко.

А какво те накара да издадеш книгата си като независим автор?

Можех да започна да публикувам историите си в блог, но когато се замислих върху концепцията за цяла книга, реших да проверя как се случват нещата с книгоиздаването.

„Аз хубаво ще напиша книга, но ако никой не иска да я издаде, какво ще правим?“

Първото нещо, което направих, беше да се обърна към издателство, което има в портфолиото си книги, подобни на моята. Първоначално харесаха това, което им изпратих (първите 30 – 40 стр.), а след това пожелаха да видят и целия ръкопис. На втората среща обаче ми казаха, че стилът ми не съвпада изцяло с тяхната издателска концепция и аудиторията им. Не ми стана приятно, но и не се притесних, защото междувременно се бях свързал с „Фабрика за книги“.

Тоест, докато си чакал отговор от традиционното издателство, ти си проучил и алтернативите маршрути?

Да, защото в един момент ръкописът ми беше почти готов и си мислех, че ще е супертъпо целият този труд да отиде на кино. Идеята за блога беше прераснала в нещо много по-голямо, а и много хора вече ме питаха за книгата.

Ивалина Ненова от „Насам-Натам“, която е издавала книги за пътешественици, както и Александър Ненов, автор, работил както с традиционни издатели, така и независимо от тях, ми разказаха за вас и за работата с агенция за издателски услуги. Наученото от техния споделен опит ми допадна.

Като самопубликуващ се автор ти се налага да финансираш проекта си. Това не те ли притесни?

„Неограничената свобода на самопубликуването е безценна.“

До известен степен да, но за мен беше много по-важно текстът ми да се публикува така, както аз искам, без чужда намеса. Казах си, че с парите може да е някакъв зор, но пък свободата, която самопубликуването ми дава като автор, за мен беше голям плюс при взимането на решение.

Когато споменаваш за опасения относно промяната на текста, няма как да не те попитам как приемаш идеята за работа с редактор?

Редакцията е много важна. Благодарение на Мария Ангелова всичко, което трябваше да се промени в моя ръкопис, се промени, но това не наруши нито тона на текста, нито цялостното усещане. Това, което аз не можех да допусна, беше по-скоро цензурата и концепцията на издателя да видоизменят стила ми.

Вярвам, че когато създаваш нещо креативно – музика, книги, каквото и да е, крайният продукт трябва да бъде такъв, какъвто ти го усещаш. Няма как да стане изцяло и само според твоите критерии, но ако се промени прекалено много, може да се изгуби първоначалната искра, която те е накарала да пишеш.

Освен това исках да предам емоциите в пътеписа си точно такива, каквито са били на място. Използвал съм например малко уличен език в описанието на определени сцени и мисля, че това допринася за усещането на читателя.

Читателите на „Щастливците не карат колело“ ще разберат, че твоето едномесечно велопътешествие през 2017 г. се е вписало в определения от теб бюджет. Колко ти струваше да се самопубликуваш? Излязоха ли личните ти сметки?

Като краен продукт, сметката излезе напълно. Текстът е такъв, какъвто исках да бъде. Форматът на книгата – също. Много държах шрифтът и размерът му да позволяват изданието да се чете както, когато е по-тъмно, така и от възрастни хора. Георги Вълков от вашия екип се справи чудесно с дизайна и странирането. Бях оставил пълна свобода на Ирина Пенева, художничката на корицата, защото аз нямам око за визуалните елементи. Резултатът от нейната работа ми хареса много. Най-голямото предизвикателство беше свързано с редакцията.

Разкажи малко повече за тази отсечка от маршрута към издаването на книгата си.

„Отворен съм към критичността, защото знам, че обективният поглед прави текста по-добър.“

Пишех книгата си в споделен документ с моята редакторка, а тя ми оставяше бележки за редактиране. Бях малко шокиран, когато в началото тъкмо бяхме минали една част и Мария ми каза: „Чудесно, сега ще я минем втори път“.

ВТОРИ ПЪТ?!?!?!

Да… сега вече знам, че всичко е предпоследно. Редакторката ми беше суперкритична, за което съм ѝ много благодарен. Без нея книгата ми щеше да бъде ужасна. (Между другото, преди да започна да работя по този проект, не знаех какво прави редакторът, мислих си, че поставя запетайки, докато не разбрах, че тази работа е на коректора…)

Преработването и пренаписването на текста ми беше по-трудно от написването му в първоначалния вариант. Но в един момент то се превърна в ежедневен навик и дори приятна потребност.

Щастлив съм, че Мария се съгласи да бъде мой редактор не само защото взе всичко присърце, а и самата тя е автор на книги, подобни на моята, но и защото с нея имаме сходен светоглед и бяхме на една честота. Относно нейната критичност – аз съм много отворен към това, защото знам, че обективната гледна точка прави текста по-добър.

На премиерата на „Щастливците не карат колело“ в София разказа за едно пророческо предсказание от твоята майка…

Да, в училище оценките ми се движеха между 3 и 4. Не за друго, а защото не ми беше особено интересно и непрекъснато си четях книги в час. Стивън Кинг например ми беше любима компания. В тази връзка майка ми хем ми се караше, че не внимавам в час, хем се случи така, че веднъж каза: „Сигурна съм, че един ден ще напишеш книга“.

Сега, след като тези думи са се превърнали във факт, кои са следващите дестинации за твоята книга?

Оттук нататък ѝ предстои да се оправя сама в живота, вече е голяма… Шегувам се. Не, всъщност предстоят няколко представяния в страната. Интересно е и как „Щастливците не карат колело“ ще въздейства на читателя и след това как той ще я разказва на приятелите си.

Не по-малко интересно е, че на книгата ми ѝ предстои самият аз да я прочета като читател. Досега съм я минавал няколко пъти с идеята да видя дали има нещо, което може да се оправи. Но не и за удоволствие. Това ще се случи може би няколко месеца след издаването: на спокойствие, на хамак, между боровете в Юндола.

И един въпрос с повишена трудност за финал ако щастливците не карат колело, можем ли да кажем, че пишат книги?

Предлагам да оставим отговора с многоточие…

 

Интервю на Стела Соколова

Ако имате въпроси, свързани с издаването на книгата ви, пишете ни на office@fabrikazaknigi.bg

Ако искате да научите повече за книгите, инициативите, каузите и всички други идеи, които вилнеят в главата на Костадин Николов, можете да следите сайта му.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: