Пластична хирургия за правопис

Готови ли сте за лятото? Напомпахте ли тиретата и изваяхте ли талията на закръглените многосъставни думи? А как ще посрещнете чужденците – думите от чужд произход? Кръц-кръц, щрак-щрак, филтър, замъгляване и готово! Чакайте, ама ние говорим за правопис, нали? Имаме ли тогава право да набъркваме естетиката и етиката в тази леко консервативна сфера?

Много често ние, от „Фабрика за книги“, се натъкваме на клиентски терзания, след като ръкописът им премине през корекция и отстраним правописните, пунктуационни, граматически и механични грешки.

Показателни примери са:

Не изглежда красиво между тирето да има интервали. От естетични съображения не ги искам.

Не изглежда редно „надве“ да се пише слято.

В резултат изниква въпросът трябва ли нашите лични естетични съображения да са коректив, що се отнася до правописа. Можем ли да си позволим да играем ролята на пластични хирурзи и да се месим в анатомията на думите и пунктуационните знаци? Когато някой човек реши да се подложи на козметични или хирургични промени, това е собственият му избор. Ние обаче няма как да попитаме: „Извинявай, Надве, искаш ли да си вече На Две, защото според мен ще е по-хубаво? На Две звучи по-редно като за нашите ширини и смятам да те разрежа?“. Или без да питаме, храс! и надве стана на две.

Сигурно по-наблюдателните от вас си мислят, че в предния параграф има грешка и че не е редно след „храс“ да стои удивителна в средата на изречението. Да… ама не. Междуметието може да играе ролята на сказуемо, стига след него да има удивителна (с. 102, „Официален правописен речник на българския език“, БАН, 2012 г.), така че това е естествената добра форма, без нищо излишно.

Казано с други думи, в правописа няма място за етика и естетика. Той просто си е такъв, какъвто е. Кой решава какъв да е? – кодификаторите в Института по български език към БАН, които се занимават с нормирането на езика и промените в него. Ето още един пример: представете си, че търсите в речник на новите думи в българския език думата „зуумобектив“ и като я виждате с две „у“, веднага възкликвате: „Ами не ми изглежда нормално!“. После смело решавате да свалите буквокалории, като изсмучете едното „у“… Думата обаче няма да се почувства по-добре, защото е отслабнала за морето. Защо просто не я приемете такава, каквато е – с малко повече „у“-та около талията? Все пак българският език се развива, както и ние самите се развиваме. Ние вървим напред, а той просто следва нашите стъпки.

На всичкото отгоре, след проклетия „зуумобектив“ седи тире, което пояснява как действа въпросната джаджа. Вие отново хващате въображаемия скалпел и режете интервалите между тирето – пренебрегвате правилото, че от двете страни на тире винаги има интервали, независимо дали следват думи, или цифри (с. 91, „Официален правописен речник на българския език“, БАН, 2012 г.). Всичко вече е съвсем естетично според вашите мерки, само дето е далеч от правилното.

Сигурно вече въздишате: „Правила и норми, правила и норми – каква досада, та те са тотално непрактични“. Но все пак куп специалисти, по-компетентни от вас в тази област, са седнали, помислили и разсъдили какво и как следва да се изписва. Това, че не разбирате логиката и ви се струва непрактично, не означава, че решенията на кодификаторите на правописа са просто прищевки. Не твърдим, че трябва сляпо да се доверявате на всичко, което ви казват специалистите по българска филология, но е редно, преди да действате на своя глава, да се допитате до тях. Бъдете адекватни в забележките си, проверявайте и се съветвайте, преди да надигате глас, че нещо не е наред. Доверявайте се до меродавни източници на информация – например последния издаден „Официален правописен речник на българския език“ на БАН от 2012 г. Всякакви казуси можете да зададете и във Фейсбук страницата „Езикови справки“, където ще ви отговорят специалисти от БАН.

Като грамотни и заинтересовани автори, редно е да сте ъпдейтнати с правилата на българския език (например проверете чуждицата в това изречение съществува ли в речника за нови думи в българския език). Ако обаче не ви се занимава и искате да се отдадете на ръкописа си с блъди мери в ръка, вместо да четете правилата за употреба на дефиси и тирета, можете да се доверите на коректорите на „Фабрика за книги“ и да ни пишете на имейл: office@fabrikazaknigi.bg.

 

Автор: Мария Гильова

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: