Самопубликуване ИЛИ традиционно книгоиздаване: въпрос на избор

В това да се пише и говори за самопубликуване или традиционно книгоиздаване, няма нищо ново. Има обаче драстична разлика между използването на съюза „или“, вместо поизхабения от значение „срещу“, когато коментираме двете практики. Разбирането за тях като за две алтернативи, а не като за злокобни врагове, между които зее пропаст, днес е много по-актуално от всякога. Изборът за това дали ще се самопубликуваш, или ще работиш с традиционно издателство, пък отдавна не е жизнена дилема, засягаща фактори като качество, успех и имидж.

Остаряло е схващането за автори, които се издават сами, като за нарицателен образ за отхвърлени маргинали, чиито текстове никой не чете.

Един от най-продаваните, обичани и популярни съвременни писатели на детски книги, Никола Райков, е напълно независим самопубликуващ се творец. Книгите му се издават не само у нас, а и в страни като Китай, Молдова и Румъния.

Ако се огледаме извън рамките на художествената литература, ще видим пък младите предприемачи и лидери на мнение – Васил Ралчев и Георги А. Димитров, които преиздадоха книгата си „Пет стъпки към по-добър живот“ в няколко тиража за по-малко от година. Достигайки до хиляди читатели, независимо от традиционен издател.

Макар и изключителни, примерите, които споменаваме, не са изключение.

Повърхностно би било да говорим и за традиционното книгоиздаване като страж на високото качество срещу самопубликуването като безпроблемна реализация на графомани. Дори и да оставим настрана темата за субективността по отношение на критерий „качество“, е достатъчно да отбележим, че различните издателства са профилирани в разнообразни и не непременно елитарни и високохудожествени жанрове.

За читателите издателското лого също не е от определящо значение. Нека си припомним как в националния конкурс „Моята любима книга“, където именно те гласуват, Ралица Генчева спечели приз за любима стихосбирка в една категория с Константин Трендафилов и Георги Господинов. За романа си „Алиса и петък вечер“ Деси Нико пък беше наградена със статуетката „Пегас“ за проза на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет 2017“. И да, отново своя вот са дали читателите, които в случая са членове на експертно жури.

Редно е да кажем нещо и за успеха и славата (накъде без тях?).

Точно както „самопубликуващ“ не означава непременно „недобре пишещ“, така и не е съвсем вярно, че щом те издава традиционен издател, ти си много добър, успешен, имаш турнета, печелиш много и не се занимаваш с нищо друго, освен с писане.

Успехът и оценката на публиката са въпрос на талант, воля и дисциплина. И имат пряка връзка с личните усилия на един автор, без значение от начина, по който е издал книгата си.

Но всъщност нека оставим настрана оборването на стереотипи (макар че сме специалисти в това) и просто да започнем да говорим за издаването на книги по един нов, зрял и актуален начин.

Да забравим за комбинацията „самопубликуване срещу традиционно книгоиздаване“.

Да признаем рационално и интелигентно, че това, което един автор (бранд/организация/фирма) прави, е публикуване на книга.

Как ще го направи, зависи от неговия избор. Може да възложи изпълнението на агенция за издателски услуги, като „Фабрика за книги“, която ще го преведе през всички етапи – редакция, коректура, страниране, втори коректорски прочит, дизайн, комуникация с печатница, маркетинг и дистрибуция и пр.

Може да ангажира само конкретни изпълнители за своя проект – като редактор или художник например.

Да ползва единични услуги от специалисти и да направи останалото сам.

Да си регистрира собствено независимо издателство.

Или не на последно място, да работи с традиционен издател.

На какъвто и вариант да се спре, резултатът ще бъде книга или няколко такива. Съвременният информиран човек просто избира един от начините, съобразно целите и предпочитанията си.

Всъщност дори не е задължително да избирате едното или другото.

Напишете в Google „Александър Ненов книги“ и ще видите как хибридният автор не се е ограничавал през годините в това да издава задължително с или без традиционен издател.

Прочетете увода на книгата „На планина с деца“ и ще разберете как и защо тя е издадена от „БГкнига“, но съществува и в друг, много по-автобиографичен и подробен вариант, реализиран от автора през „Фабрика за книги“.

И за финал една последна препоръка – живейте днес и създавайте книги за бъдещето.

Автор: Стела Соколова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: